Бари вече седеше и чакаше на ъгловата маса, когато Ян и Джоунс влязоха. Веднага му стана ясно, че двамата се запътват към масата. Заедно. Какво става? – почуди се той. Още една от изненадите на Ян? Защо е довела чужд човек? Това е онзи тип Джоунс, виждал съм го да се мотае наоколо. Не мога да повярвам. Просто не съм в настроение за...
Бари се изправи да ги посрещне. Тримата си размениха смутени поздрави – женената двойка на прага на развода и старецът, когото съпрузите не познаваха, но всеки от двамата мислеше, че другият го е поканил с тях на обяд.
Поръчаха си рачешки щипки, сандвичи със стриди и студен чай. Джоунс беше весел и спокоен. Ян и Бари чакаха всеки да обясни на другия присъствието на възрастния мъж, разменяха си напрегнато безсмислени реплики, които няколко минути по-късно бяха прекъснати от човек, който познаваше както тях двамата, така и Джоунс.
Когато общият им приятел си тръгна, Бари изгледа първо седналата до него Ян, после Джоунс на отсрещната страна на масата и каза:
– Вижте, не искам да бъда груб, но какво всъщност става тук?
– Той е твоят най-добър приятел – озъби се Ян. – Ти ми кажи какво става.
– Кой е най-добрият ми приятел?
– Ами той! – отвърна Ян и посочи Джоунс.
– Моля? – Бари не можеше да реши дали е объркан или по-скоро разгневен. – Никога през живота си не съм разговарял с този човек!
– Предполагам, че технически това е точно така – намеси се Джоунс, – но веднъж се засякохме в супермаркета и ти ми кимна. А и веднъж в църквата ми каза "здравей". Идвах на няколко служби.
Съпрузите се втренчиха невярващо в непознатия, без да могат да разберат защо току-що ги бе излъгал така. Или дали ги беше лъгал изобщо...
– Така че в общи линии – обясни Джоунс – продължавам да твърдя, че в момента съм най-добрият приятел, с когото всеки от вас двамата разполага. Може би има хора, които познавате от по-отдавна... Може би дори има хора, които харесвате повече... Но точно днес – и Джоунс вдигна вежди – нямате на света по-добър приятел от мен.
Нещо в стареца със снежнобяла коса сякаш омагьоса семейство Хенсън. Те седяха и го гледаха безмълвно. Джоунс захапа ново парче рачешко месо и продължи:
– Повечето хора мислят, че истинският приятел е онзи, който ги приема такива, каквито са.
Но това е глупост и е опасно да се вярва в нея. – Той махна неопределено с ръка. – Хлапето, което работи на гишето за автомобили в близката закусвалня, ви приема такива, каквито сте, просто защото изобщо не му пука за вас. Но истинският приятел иска от вас повече. Истинският приятел ви кара да проявите най-доброто от себе си.
Джоунс вдигна глава и се приведе над масата, сякаш им съобщаваше някаква тайна:
– Най-добрият приятел пък – меко каза той, – ще ви каже истината... А един мъдър найдобър приятел ще прибави към нея и здравословна нова гледна точка.
– А какво се предполага, че трябва да правим ние? – попита внимателно Бари.
– Само да отговорите на няколко въпроса – отвърна Джоунс – и да ме изслушате. После сами ще решите дали съм прав или не.
Ян и Бари се спогледаха, но преди някой от двамата да успее да проговори, Джоунс каза:
– Та така. Значи имате проблеми с брака.
Ян зяпна. Стреснат, Бари се приведе напред и попита:
– Как е възможно? Откъде знаете това?
– Че това всички го знаят – отговори старецът. Хенсънови бяха направо втрещени.
– Как така всички! – ахна Бари. – Как биха могли да знаят?
Джоунс се усмихна кротко и отвърна:
– Ами вие сте женени. Такива са им проблемите на женените хора – проблеми с брака.
Ян и Бари нямаха отговор. Думите на стареца бяха такава безспорна истина, че прозвучаха почти глупаво. Ян не можа да се сдържи и се усмихна на Джоунс:
– А поуката е... – попита тя.
– Ами – отвърна старецът, като с труд потисна смеха си, – всъщност все още не съм стигнал до поуката, но ако искате от мен да я формулирам сега, ще кажа, че бих желал и двамата да проумеете, че животът на всеки човек може да се намира само в едно от следните три състояния: в криза, излизащ от криза и отправил се към криза. А бракът може да се превърне в естественото развитие на всяка криза. Искам да знаете, че нещата никога не са толкова зле, колкото изглеждат. Никога! А в конкретната ситуация вие двамата изобщо не се различавате от милиони други женени двойки. Но ви липсва нова гледна точка. Както обикновено.
– Преди също спомена гледната точка – каза Бари. – Какво имаш предвид?