Джоунс се взря замислено в двамата за миг, после, без да удостои Бари с отговор, се обърна към Ян:
– Мило момиче, твоят баща беше ли добър съпруг на майка ти?
Ян се намръщи:
– Не разбирам какво общо има това с...
– Моля те – вдигна ръка Джоунс. – Просто ми отговори на въпроса. Беше ли баща ти добър съпруг на майка ти?
– Да. Мисля, че да.
– Обичаше ли я? – Да.
– А как твоят баща показваше на майки ти, че я обича? Ян примигна насреща му.
– Ами... – започна тя колебливо, – правеше разни неща за нея.
– Какви неща? – попита Джоунс.
– Е, нали се сещаш... Миеше чиниите от време на време. Поправяше разни работи из къщи.
Ян стисна зъби, втренчи се в Бари и добави:
– Подрязваше храстите в двора, така че къщата да изглежда приветлива.
Джоунс обърна очи към Бари, без да се усмихва. Изобщо не беше учуден, че коментарите на Ян се насочиха именно срещу съпруга ѝ.
– Мило момиче, кажи ми сега как този млад човек тук – той кимна към Бари – се отнасяше с теб, когато започнахте да се срещате? Искам да се сетиш за нещо определено. Как той ти показваше, че те обича?
Въпросът отприщи у Ян порой от думи:
– О, Бари беше прекрасен! Често идваше в апартамента ми, за да ми готви. Винаги, когато вечеряше при мен, ми помагаше с миенето на чиниите. Поправяше всичко повредено, точно както татко правеше за мама. Веднъж дори отиде в дома на родителите ми, докато тях ги нямаше, и им окоси моравата! Но не беше само това! Мога да разкажа хиляди неща, които Бари правеше за мен.
Изведнъж тя посърна и устните ѝ затрепериха.
– Но тогава той ме обичаше... – Ян заплака. – Той не разбира...
Бари беше затворил очи. Сега поклати глава:
– Ян е права. Аз наистина не разбирам. Признавам. – Той отвори очи и се взря в Джоунс.
– Но аз я обичам!
Очите му се извърнаха към Ян и той добави почти с ярост:
– Обичам те.
Погледът му отново се върна върху Джоунс:
– Не знам колко пъти на ден трябва да повтарям на тази жена, че я обичам, че е красива, че е прекрасна! Честно ти казвам, вече не знам какво да правя. Това ме влудява. Днес не подписах документите, но може би ние просто трябва да се разведем.
Ян заплака с глас и скри лице в дланите си. Бари се смути, защото изведнъж осъзна, че е повишил тон и сега доста клиенти от другите маси поглеждат нервно към тях.
Джоунс леко докосна Ян по рамото и каза:
– Хайде да се разходим.
Хенсънови бяха твърде объркани и никой от тях не се сети да плати сметката, но само един поглед и едно намигване от страна Джоунс към седналата пред касата Нанси оправиха всичко.
Тримата бързо напуснаха заведението.
След минута крачеха по плажа. Ян вече не плачеше, но вървеше със скръстени ръце, забила поглед в земята. Ядът на Бари още не беше минал и той попита:
– Какво правим сега тук? Трябва да се връщам в банката.
Старецът, който вървеше между двамата съпрузи, настоя:
– Само още няколко минути. Остани с мен. Нали помниш – той смушка с лакът значително по-едрия от него мъж, – аз съм най-добрият ти приятел.
Бари поклати глава и извъртя очи:
– Това е лудост.
– Млади човече – продължи Джоунс, без да обръща внимание на раздразнението му, –
когато ти си бил обичан от някого, как си разбирал за това?
– Моля? – Бари спря и се извърна към стареца.
– Продължавай да вървиш – кротко нареди Джоунс. Отговори ми на въпроса. Когато някой те е обичал, когато си се чувствал обичан от някого в миналото, как този някой е изразявал обичта си към теб?
– Казвал ми е.
– Какво ти е казвал?
– Казвал ми е, че ме обича.
– И по-точно? – настоя Джоунс. Бари въздъхна.
– Когато някой ме обича, той ми казва колко хубава работа имам. Казва ми, че изглеждам добре. Казва ми, че... че съм добър човек. Казва ми, че ме обича. Джоунс присви очи:
– Съпругата ти казва ли ти всички тези неща?
– Преди ми ги казваше. Ян се обади:
– Толкова много хора казват на Бари всичко това. Няма нужда да го чува и от мен.
Джоунс подмина коментара ѝ и отново се обърна към Бари:
– Ако тя никога не ти казва, че те обича, ти откъде си бил сигурен през всичките тези години, че тя наистина те обича?
– Сигурно просто съм приел, че ме обича – отвърна Бари замислено. – Мислех си, че Ян ме обича, защото винаги беше с мен. Остана с мен.
– Е, сега тя си тръгва – отбеляза Джоунс безстрастно. Бари спря и сложи ръце на кръста си:
– Накъде всъщност отива този разговор?
Ян също спря, а Джоунс застана пред тях и ги погледна в очите: