– Още един въпрос. Към двама ви... Става ли? Много неща сте преживели заедно – двайсет и една години сте делили и добро, и лошо. Ако днес имахте вълшебна пръчица и можехте само с едно махване да спасите брака си и да продължите нататък щастливи и сигурни във взаимната си обич... щяхте ли да го сторите?
Бари и Ян почти без колебание, но без никаква надежда, че предложеното от Джоунс може да се сбъдне, се съгласиха, че ако беше възможно, те биха спасили брака си.
– Ами добре. – Джоунс се усмихна и пое дълбоко въздух. – Това е чудесно! Лесно може да стане. Нуждаете се само от нова гледна точка.
Бари се намръщи отново и отвори уста да каже нещо, но Джоунс го изпревари:
– Не, не, не. Сега ще говоря аз. Вие ще слушате. От сегашната си гледна точка и двамата виждате само един провален брак. Аз обаче виждам просто недоразумение. Грешка в общуването. Ето какво имам предвид. Да си представим, че ти – Джоунс посочи Ян – си американка. А ти – той посочи Бари с театрален жест – си шотландец! Някой от вас двамата срещал ли е някога жив шотландец?
– Да – отвърна Ян. – Една братовчедка се омъжи за шотландец. Сега живее с него в родния му град.
– Той говореше ли английски? – невинно попита старецът.
– Разбира се – отвърна Ян. – Не че това имаше някакво значение.
– Какво имаш предвид?
– Ами тук никой и дума не разбираше от приказките му. Голям майтап стана, когато двамата си дойдоха в Щатите за Коледа.
– Именно! – възкликна Джоунс. – Схванахте ли сега какво искам да ви кажа!
Американецът и шотландецът говорят на един и същи език, но с толкова различно произношение, че често изобщо не могат да се разберат! При вас, приятели мои, положението е същото. Вие говорите на един и същи "език" – езика на обичта, защото всеки от вас наистина обича другия – но "произношенията" ви са започнали да се различават.
– Мило момиче – обърна се кротко Джоунс към Ян, – твоят съпруг наистина те обича.
Всъщност мисля дори, че те обича много. Но неговото "произношение" е такова, че той изразява любовта си чрез думи. Той я изказва. Това е и единственият начин за изразяване на любовта, на който Бари е способен. По тази причина той може да се почувства обичан само ако чува думи на обич в отговор.
– Както казах, край Бари има много хора, които непрекъснато му казват колко е прекрасен
– Защити се Ян.
– Може и така да е – отвърна Джоунс с крива усмивка. – Тия други хора може и да са стотици... Но единственият човек, който действително има значение за Бари, си ти. За него другите хора не са от значение, защото той обича теб. Само теб. Затова само твоите думи на обич могат да го накарат да се почувства обичан.
Джоунс видя как разбирането плъзна като слънчев лъч по лицето на Ян. Това му даде кураж да продължи:
– За съжаление всеки човек изразява любовта си по точно определен начин и за да се почувства сам той обичан, другият трябва да му засвидетелства обичта си точно по същия този начин, да му "проговори" със същото "произношение". По тази причина съпругът ти прави всичко по силите си – отново и отново – чрез думите си да ти каже колко много те обича. Но ти не го разбираш, защото още не си изучила специфичното "произношение", чрез което той изразява любовта си. Това е така, защото ти самата изразяваш любовта си по друг начин – чрез дела.
През целия си живот – а още по-малко по време на брака си – нито Бари, нито Ян бяха получавали просветление, но сега това се случи и те го осъзнаха. Джоунс видя, че вниманието им е приковано напълно от думите му, и продължи да обяснява:
– Млади човече – обърна се той към Бари, – твоята съпруга отчаяно се опитва да ти покаже любовта си, като прави различни неща за теб. Също така отчаяно тя чака да чуе твоето "обичам те", но не изказано чрез думи, а изразено с някакви конкретни дела, предназначени специално за нея. Но ти също не си разбирал нейното "произношение", тези дребни постъпки и услуги са ти се виждали маловажни и Ян се е почувствала сама и необичана.
Съпрузите безмълвно се взираха в Джоунс. Очите на Ян бяха пълни със сълзи.
– Той е прав – обърна се тя към Бари. – Как не съм го разбрала по-рано. Аз мислех, че не правиш нещата, за които те моля, защото не ме обичаш.
– И аз не съм разбирал – призна Бари. – Не знаех, че тези дреболии са толкова важни за теб.
– Млади човече – попита Джоунс, – дали ще можеш да изучиш и друг начин за изразяване на обичта си освен този, който вече владееш? Ще ти бъде ли по силите да миеш чиниите, да готвиш или да чистиш от време на време... Пък може и да подрежеш тоя имел пред верандата, а?
– Да – отговори Бари бързо. – Да. Ще мога.