страхът... това са все погрешни употреби на въображението ни. Ние сме умни, въображението ни е богато и затова си въобразяваме всички неща, които биха могли да се случат, които вероятно ще се случат и които ще се случат, ако преди тях се случи това или онова. Разбираш ли мисълта ми?
Уокър бавно започна да кима и на лицето му се появи бледа усмивка:
– Все едно говориш за мен. Макар че не се смятам за много умен.
Джоунс махна с ръка.
– Разбирам те. Та така... – продължи той. – Глупавите хора, от друга страна, не се тревожат за нищо! Те от нищо не се страхуват! Нали си гледал тия риалити предавания по телевизията? Единственото по-смахнато нещо от някакъв тип, който казва: "Гледай сега!", е друг тип, който казва: "Божке, че това и аз го мога!"
Уокър се разсмя:
– Май че си прав.
– Разбира се, че съм прав – отвърна старецът. – Умните хора като теб непрестанно използват въображението, с което са надарени по погрешен начин – викат: "Пожар!", преди още да се е появил и дим.
– Как тогава мога да "изключа" този механизъм – попита Уокър. – Това си е проблем. Аз наистина се тревожа за неща, които дори не трябва да ми минават през ума.
– Ако ти си убеден логично, че тези неща дори не трябва да ти минават през ума, тогава най-лесният начин да ги победиш, е чрез логика.
Уокър се взря в Джоунс, но поклати глава:
– Не разбирам.
– Ще разбереш – отвърна старецът. – Та, ето кои са двете неща, които трябва да знаеш: първо, ти мислиш по точно определен начин, защото си умен, и второ, трябва да победиш страховете си чрез логика.
Джоунс подпря лактите си на масата, взря се напрегнато в мъжа срещу себе си и каза:
– Когато съмненията и страховете ни връхлетят, ние подсъзнателно започваме да пресмятаме различни възможности. "Това може наистина да се случи!", казваме си ние, или пък:
"Какво ще стане, ако..." – Той се приведе още по-напред над масата: – И скоро сме така парализирани от мисълта за приближаващото нещастие, че не можем да продължаваме да живеем – не можем да работим, връзките ни с другите се разпадат. Представили сме си ясно целия път, който води до самоунищожението ни. Точно това се е случило с теб, приятелю. Това, което трябва да направиш, е да победиш лошата логика с добра. Трябва да откъснеш подсъзнанието си от постоянното пресмятане на възможности. Вместо това го насочи към пресмятане на степента на вероятност нещо да се случи. Бързо можеш да се научиш да го правиш: винаги да пресмяташ вероятността на приближаващото събитие и да го елиминираш от съзнанието си, когато ти стане ясно колко далечно всъщност е то.
Джоунс помоли една сервитьорка за химикалката ѝ и продължи:
– Това, което сега ще ти покажа, е реалистична оценка на всичко, за което се тревожиш.
Старецът взе салфетка и написа на нея "40%". После вдигна поглед към Уокър:
– Четирийсет процента! – каза той. – Четирийсет процента от нещата, за които се тревожиш, бездруго няма изобщо да се случат.
Джоунс се върна към салфетката и написа "30%".
– Други трийсет процента – продължи той – от нещата, за които се тревожиш, и без това вече са се случили. В миналото. А цялата тревога на света не може да промени нещо, което вече се е случило, нали така?
Уокър кимна.
Джоунс продължи да пише върху салфетката: "12%".
– Около дванайсет процента от всичките ни тревоги са насочени към несъществуващи неща, които си въобразяваме във връзка със здравето си. Боли ме коремът. Дали нямам рак? Боли ме главата. Дали не е тумор? Татко умря от инфаркт на шейсет години, а аз съм вече на петдесет и девет. – Той вдигна поглед: – Следиш ли ми мисълта? – Да.
– Други десет процента – написа Джоунс, – са жалките ни дребни тревоги за това какво мислят другите хора за нас. – Той вдигна очи към Уокър. – А ние нищо не можем да направим по въпроса какво мисли някой друг за нас.
Уокър наклони глава, за да прочете написаното на салфетката, тъй като тя бе обърната наопаки за него.
– Ако пресмятам правилно – каза, – остават осем процента. – Той погледна Джоунс. –
Какво представляват последните осем процента?
– Осем процента – отговори Джоунс – остават за наистина вероятните, основателни и смислени тревоги. – Той вдигна пръст. – Но не забравяй, че повечето от тези истински тревоги се отнасят за неща, с които човек спокойно може да се справи. Повечето хора губят толкова време в тревоги за неща, които никога няма да се случат, или за неща, които не могат да бъдат контролирани от никого, че не им остава никаква енергия за онова, с което всъщност могат да се справят.
– Аз съм точно такъв – каза Уокър.