– Добре, схванахме мисълта ти – обади се Амелия. – Влюбени са.
– Да – съгласи се Джоунс, – влюбени са. Всъщност са толкова влюбени, че всеки от тях е станал най-важното нещо в света за другия. Но виждате ли, младото момиче, за което говорим, е запалено по конете. През целия си живот преди влюбването то е яздило, чело е списания за коне, мечтало си е за конете, които един ден ще отглежда... Да, обаче младият мъж, в когото е влюбено, е алергичен към коне. Не може да се доближи до тях, а и не би го направил дори и да можеше. Те са огромни и го плашат. Но момичето го обича толкова много, че полекалека, започва да си мисли: Той е толкова по-важен за мен от конете! Не е задължително конете да са част от живота ми... и скоро пред конете избира младия мъж – той е любовта на живота ѝ.
Младият мъж от своя страна също е луд по нея. Той е направо влюююбен – Джоунс проточи думата така, че младежите се разкикотиха. – Работата е там обаче, че той е израснал така, че риболовът е бил неразделна част от живота му. Още от времето, когато е бил малко момче, е ходел за риба със семейството си. Всъщност неговите страсти са две – риболовът и футболът.
Нищо друго. Ако не лови риба, гледа футбол.
– Бас държа, че момичето мрази да ходи за риба – обади се Ричи.
– Ама много мрази! – съгласи се Джоунс. – Не обича водата никак. Освен това мрази риба, просто не я понася. А на всичкото отгоре – той изгледа тримата с престорен ужас –
смята, че футболът е една голяма глупост.
– Така значи... – започна Амелия.
– Не, не – прекъсна я Джоунс. – Всичко всъщност е наред, защото младият мъж също обича много приятелката си. Той е готов да стори всичко за нея, да пожертва всичко, само и само да прекара живота си с нея. Така че... лека-полека младият мъж взема следното решение: Тя е толкова по-важна за мен от риболова, казва си той, всъщност нямам никаква нужда да ходя за риба. За какво ми е притрябвал риболовът, след като имам нея? А футболът? Е, харесвам го... но той също съвсем не е толкова важен за мен, колкото е тя. – Джоунс разтвори ръце. – Та така става цялата работа.
– Каква работа? – попита Ричи. – Каква? Как постъпват тези двамата?
– Женят се, разбира се – засмя се старецът. – Това просто е отговорът на твоя въпрос защо толкова много бракове завършват с развод!
Тримата младежи се спогледаха смутено. Ясно беше, че нито един от тях не разбираше какво всъщност има предвид старецът.
– Джоунс – бавно започна Амелия, – не разбираме. Какво всъщност става? Защо бракът им да завършва с развод? Нима всички не постъпват така? Нима всички не правят компромиси?
Нима няма неща, с които човек се... Ами... примирява? Като това да търпиш другия винаги да изстисква пастата за зъби от средата на тубичката, а не от края?
Джоунс се усмихна и я потупа по ръката. После стана и махна на Ричи да седне на мястото му. Облегна се на перилата с гръб към езерото така, че да може да вижда тримата младежи едновременно, и с кротка усмивка каза:
– Да, ако всички неща бяха толкова прости като изстисканата от тубичката паста, сигурно нямаше да има никакви проблеми. Виждате ли... Тези двамата, за които ви разказвам, са увлечени здраво един по друг и са позволили физическото привличане да прогони всички техни други мисли. Не ме разбирайте погрешно. Не казвам, че физическото привличане не е важно.
Много е важно даже. Но човек може да изпитва физическо привличане към много хора през живота си. Не ми ли вярвате? Ами просто включете телевизора или се разходете по плажа и ще видите. Та ето каква всъщност ми е мисълта. Между двама души трябва да съществува нещо друго, което те да споделят и което да заеме мястото на физическото привличане, когато то престане да бъде единственото, за което двамата денонощно си мислят. Защото се случва следното: след три месеца или след три години – няма значение кога точно, това задължително се случва – физическата връзка спира да бъде абсолютното, първостепенно и най-важно нещо в живота на една двойка. Други неща започват да стават важни. Много млади жени в този момент започват да си мислят неща от рода на: Божичко! Нима няма да яздя никога вече, чак до края на живота си? А пък младият мъж започва да мисли така: Леле, Боже! Наистина ли искам да прекарам остатъка от живота си, без да отида за риба дори веднъж:? Никога ли вече няма да мога да гледам футбол? Никога, през целия си живот?
Карълайн, Амелия и Ричи мълчаха. Те вече отлично разбираха.
– Съвсем скоро – продължи Джоунс – онзи тип в офиса, дето е накачил само снимки на коне по стените, става много прилежен слушател на разказите на младата жена. А келнерката в ресторанта, онази сладурана, дето винаги знае резултатите от всички мачове, започва много добре да разбира проблемите на младия мъж... Нито един от двамата не иска да става така, но помнете, всеки от нас може да бъде привлечен от много и различни хора.