Той си пое дъх и отново занарежда:
– Нелсън Мандела става президент на Южна Африка на седемдесет и пет години, като голяма част от тях е прекарал по местните затвори. На осемдесет и седем Игор Стравински все още изнася концерти. Художничката Баба Моузес[15] продала първата си картина на деветдесетгодишна възраст. Когато бил на седемдесет и две години, Микеланджело дори още не бил започнал да работи по базиликата "Свети Петър" – едно от съкровищата на света.
– Спрете! – нареди Уилоу, махна с ръка и се опита да сподави усмивката си. – Колко още можете да продължавате с този списък?
– Колко време имате?
– Май точно това е темата на нашия разговор – сряза го Уилоу, – колко време имам. –
Изведнъж лицето ѝ помръкна и тя каза: – Само че...
– Само че какво? – попита Джоунс.
– Само че сега... май съм се озовала на някакво самотно и страшно място. За всичките тези години аз почти никога не съм оставала сама, знаете... И сега... макар и да не искам да правя от мухата слон, но... Мисля, че в момента преживявам най-лошите дни в живота си.
– Искате ли да ви приведа логическо доказателство, че нещата ще се оправят? – попита Джоунс.
– О, моля ви се! – пренебрежително каза Уилоу. – Нима може да съществува подобно доказателство?
– Разбира се, че съществува – сериозно отвърна Джоунс. – Много от съкровищата в живота остават скрити за нас просто защото ние самите никога не ги търсим. Често не задаваме правилните въпроси, които биха могли да ни отведат към решението на всички наши проблеми.
Толкова сме оплетени в страхове и различни неща, за които съжаляваме, че всяка надежда ни се вижда като глупав авантюризъм. Обаче знайте, че доказателството за съществуването на надеждата не просто е възможно. То представлява един от често пренебрегваните закони на вселената.
– Добре – омекна Уилоу. – Слушам ви.
– Първо – започна Джоунс, втренчил поглед в загрубелите си длани, – много е важно дори по време на най-тежки периоди да си даваме ясна сметка, че те са нормална част от живота, който също се състои от приливи и отливи, така че няма за какво чак толкова да се тревожим. В края на краищата, всеки един от нас се намира или в криза, или излиза от криза, или се е отправил към поредната криза в живота си. Криза ли? Ами това е просто част от съществуването ни на тази земя.
Джоунс внезапно се обърна към възрастната жена и каза:
– Поемете дълбоко дъх.
– Моля?
– Хайде де, поемете си хубаво въздух. Поемете дъх дълбооооко.
Раменете на Уилоу се повдигнаха и след това се отпуснаха. Тя погледна Джоунс въпросително.
– Какво усещате? – попита той, когато тя издиша.
– Ами... Въздухът е свеж.
– Не, не – енергично възрази Джоунс. – Нещо по-сериозно. Мислете буквално. Какво е основното, което знаем за хората, които дишат?
– Те са живи.
– Правилно! – възкликна Джоунс. – Те са живи! Следователно какво би било нашето заключение от факта, че вие дишате?
– Аз съм жива – отговори Уилоу. Този път беше сигурна в отговора.
– Точно така – каза Джоунс. – Това заключение е само началото на поредица от прости, безспорни истини за вашето присъствие в света. Дори самата възможност да дишате представлява автентична абсолютна характеристика на съществуването, която не подлежи на съмнение. В дъха ви, мила приятелко, дори днес, във времена, които вие смятате за най-лошите в живота си, се крие доказателството за това, че надежда има. Това доказателство е истинно и не зависи нито от възрастта на човека, нито от физическото или финансовото му състояние, нито от цвета на кожата му, от пола или от емоционалната му зрялост, или от вярата, която изповядва. А сега ме чуйте много внимателно... Ако дишате, значи още сте жива. Ако още сте жива, значи още сте тук, присъствате чисто физически на тази земя. Ако сте още тук, значи все още не сте довършили онова, заради което сте на земята.... което пък от своя страна значи, че целта на вашия живот все още не е осъществена, не е постигната. А ако целта ви още не е постигната, това означава, че най-добрата част от живота ви все още предстои, още не е изживяна. А ако найдобрата част от живота ви още не е изживяна, то... – Джоунс замълча, за да може Уилоу сама да довърши мисълта му.
– То това е и моето доказателство, че надеждата все пак съществува – меко каза възрастната жена.
– Точно така – съгласи се Джоунс. – Ако най-добрата част от живота ви е още пред вас, тогава дори и през най-тежки времена може да сте сигурна, че предстои още смях, че предстоят още успехи, които да очаквате, още деца, които да учите и на които да помагате, още приятели, които да обичате и които да ви обичат. И това важи не само за вас, но за всеки човек. Това е потвърждение на надеждата, че... че в живота има още нещо.
15
Ана-Мери Робъртсън "Баба" Моузес (1860-1961) – известна американска самоука художничка, постигнала успехи в много напреднала възраст. – Б.пр