Помълчаха известно време, после Уилоу тихо попита:
– Но откъде да започна? Как? Не ме разбирайте погрешно, Джоунс, аз може да съм стара, но не съм твърдоглава. Убедихте ме – усмихна се плахо възрастната жена – и ме развълнувахте. Бих искала да постигна още нещо, дори и да е нещо съвсем мъничко. Чудесно би било да знам, че мога да оставя дори и съвсем незабележима следа в света.
Джоунс сви устни и погледна Уилоу внимателно.
– Какво ще си помислите – каза той, – ако не се съглася с вас за втори път тази вечер?
Възрастната жена изненадано разтвори очи.
– Какво погрешно казах този път? – попита тя със съмнение в гласа.
Джоунс пое дъх и шумно издиша. После поклати глава и рече:
– Ами тия приказки за "съвсем незабележимата следа"...
– Е, ѝ? Какво лошо има в това? Със сигурност мога да оставя някаква следа, дори и да е съвсем, съвсем малка!
Продължавайки да клати глава, Джоунс обясни:
– Моля да ме извините, но никога през живота си не съм виждал човек, който да е оставил в света "малка" или "незабележима" следа. Не съм убеден, че това изобщо е възможно. Така че ще се наложи да приемете идеята, че следата, която ще оставите в света, ще бъде наистина голяма.
Заинтригувана, Уилоу вдигна очи към Джоунс.
– Продължавайте...
– Вярно е, че повечето хора никога не виждат или не разбират следата, която са оставили в живота си. Друг път просто си въобразяват, че ефектът от делата им е незначителен. Всяко едно действие, което човек предприема, има своите последствия далеч напред във времето. Преди малко двамата с вас си говорехме за разни хора, които са постигнали велики неща в късните години от живота си. Известно ли ви е името Норман Бурлаг? Уилоу поклати отрицателно глава.
– Норман Бурлаг – продължи Джоунс – бил на деветдесет и една години, когато го уведомили, че е лично отговорен за спасяването на живота на два милиарда души.
– Два милиарда? – възкликна Уилоу. – Как е възможно?
– Норман Бурлаг бил човек, който през живота си се е занимавал с научни опити за създаване на такива хибриди на пшеницата и царевицата, които да растат в неблагоприятни климатични условия – обясни Джоунс. – Нобеловият комитет, фондацията "Фулбрайт" и още много експерти последователно изчислили, че научните постижения на Бурлаг са спасили от гладна смърт повече от два милиарда души по целия свят – в Централна и Южна Америка, в Западна Африка, из цяла Европа и Азия, през равнините на Сибир чак до нашата югозападна пустиня. А числото на спасените от него расте с всеки изминал ден.
– Невероятно – каза Уилоу.
– Да – съгласи се Джоунс. – Невероятно, нали? Но най-невероятното е, че въпреки полученото световно признание.. – Джоунс се огледа наоколо, сякаш за да се увери, че никой не ги подслушва. – ... не Бурлаг е човекът, спасил тези милиарди от смърт.
– Моля?
– Добре ме чухте – продължи Джоунс. – Смятам, че истинският спасител на тези два милиарда е един човек на име Хенри Уолъс. Бил вицепрезидент на САЩ по времето на Рузвелт.
– Мисля, че Труман беше вицепрезидент по времето на Рузвелт – отбеляза Уилоу.
– Така е – каза Джоунс, – но спомнете си, че Рузвелт служи като президент четири мандата. През първите два негов вицепрезидент е Джон Нанс, през четвъртия – Труман. Но през третия мандат вицепрезидент е бившият секретар по земеделието Хенри Уолъс. Докато заема този пост, Уолъс използва цялата власт на ведомството си, за да създаде в Мексико специална лаборатория, чиято единствена цел е да провежда научни опити за създаването на хибриди на пшеницата и царевицата, които да растат в неблагоприятен климат... А за ръководител на лабораторията назначава млад човек на име Норман Бурлаг. Така че той, Норман Бурлаг, получава Нобеловата награда, но в действителност онези два милиарда дължат живота си на първоначалното действие на Хенри Уолъс по създаването на лабораторията.
– Не знаех – призна Уилоу. – Дори не си спомням този човек.
– Няма значение – отвърна Джоунс, – защото сега като си помисля, май и Хенри Уолъс не заслужава благодарностите ни...
Уилоу се стресна.
– Това пък защо?
Старецът сведе поглед и потърка брадичката си, сякаш мисли дълбоко.
– Може би истинският спасител на двата милиарда е Джордж Вашингтон Карвър.
После вдигна глава.
– Него си го спомняте, нали?