– Но всъщност, като се замисля...
Тогава обаче видя, че очите на Уилоу са пълни със сълзи, и се спря.
– Виждате ли, госпожо – каза той, – мога да продължавам тази линия назад във времето цяла вечер. Истината е, че никой не знае чии действия точно са спасили онези два милиарда гладуващи. Колко назад във времето бихме могли да се върнем?
Джоунс посегна и хвана ръката на Уилоу.
– А и колко далеч в бъдещето бихме могли да погледнем, мило момиче, за да ви покажа живота на колко хора сте докоснали и променили лично вие? Има поколения, все още неродени, чиято съдба ще бъде моделирана от вашите постъпки... от стореното от вас тази вечер. И утре. И утре вечер. И вдругиден. И в деня след него. Независимо от възрастта, физическото или финансовото състояние, независимо от цвета на кожата, от пола, от емоционалната зрялост или вярата, която изповядваме... всичко, което вършим, има значение и пряко влияе върху всички нас. Завинаги.
– Благодаря ви – каза Уилоу тихо. – Благодаря.
– А аз благодаря на вас, мило момиче – отвърна Джоунс и се изправи. – Благодаря за възможността да прекарам малко време с вас и да отдъхна на това прекрасно място.
Той бавно закрачи на запад към канала.
– Но да не прекаляваме с почивката – чу Уилоу гласа му от вечерния мрак, макар че вече не можеше да види самия него. – Времето е ценно, а имаме толкова неща за вършене.
СЕДМА ГЛАВА
ШЕСТГОДИШНИЯТ МИ СИН СЕ НАСТАНИ НА КОЛЕНЕТЕ МИ и каза:
– Господин Джоунс е чудесен.
– Нали? – отвърнах аз.
Джоунс си бе тръгнал преди минути. Беше прекарал вечерта с нас – с мен, съпругата ми Поли и двете ни момчета. Както винаги бе отклонил поканата да пренощува у дома.
– Аз обичам господин Джоунс – обади се и по-малкият. Той беше на четири.
– И аз го обичам, сладурче – отвърнах. – Хей, вие двамата Джоунс ли го наричахте? Или господин Джоунс?
– Господин Джоунс – тържествено отвърнаха синовете ми в един глас.
– Той каза, че можем да му викаме само Джоунс, но аз му обясних, че ще ни се карате, ако не казваме "господин" на такъв стар човек като него! – добави големият.
Бях доволен, че Джоунс не е жена.
– А той какво ти отговори? – попитах.
– Само се засмя – отговори детето. – После ни разроши косите и чукна главите ни една в друга. Лекичко, де. Никак не ни заболя.
Бях много щастлив, че семейството ми най-после бе получило възможност да се запознае със стареца. Той беше в града от шест седмици и аз вече започнах да се отчайвам, че няма да има време пак да си поговорим само двамата. Три или четири пъти се бяхме виждали за по едно кафе
– Срещите бяха все неочаквани и непредвидени. По всичко личеше, че с това ще си остана.
Тогава се появи къщичката на дървото.
Онази сутрин у дома аз се събудих пръв. Излязох през задната врата да се поразходя на чист въздух, когато изведнъж се спрях и буквално разтърках очи от изненада. В короната на едно от шестте дървета, израснали пред дома ни, беше кацнала къщичка, която предишния ден със сигурност не беше там.
Малко е да кажа, че останах втрещен. Повярвайте ми, това не беше просто каква да е къщичка. Приличаше на излязла от някой филм за Робинзон Крузо и нямаше и най-бегла прилика с нестабилните платформи от талашит, които като малък ковях по клоните на един близък дъб. В интерес на истината тази къщичка изглежда бе сглобена без нито един пирон. Бамбукови клони, въжета и покрив от палмови листа бяха идеално преплетени и образуваха къщичкамечта за всяко дете.
Докато стоях отдолу със зяпнала уста, вратата се отвори и отвътре надникна Джоунс.
Усмихна се широко и каза:
– Ела горе – и ми посочи стълбата. – Мислиш ли, че ще им хареса?
– На кого? – тъпо попитах аз.
– Ами на синовете ти! – засмя се Джоунс. – Дали ще я харесат, как смяташ?
Качих се на малката тераса пред къщичката.
– Божичко! Ще се влюбят в нея. Как я направи? Кога я направи?
– О, аз имам толкова много свободно време – тихичко се засмя Джоунс. – Клеър и Скот ми помогнаха. Материалите ги взех от един сайт – AmaZuluInc.com. Нали си чувал за Интернет?
Погледнах го подозрително, а той се разсмя толкова силно, че за малко да падне от дървото.
– Запомни, Анди – каза той, когато престана да се смее, – човек може да направи всичко, което поиска. Може да постигне всичко, което пожелае. Нещата не опират до пари. Нито пък до липса на време. Когато трябва да постигнеш нещо велико в този живот, обикновено онова, което ти липсва, е идея. Времето и парите, приятелю, също са въпрос на гледна точка.