Хенри беше обещал на инвеститора, че всички палми, декоративни храсти, цветя, както и тревата на моравите и цялата напоителна система ще бъдат по местата си в рамките на шест дни.
Задачата беше сериозна и Уорън отлично знаеше, че няма как да бъде изпълнена в такъв кратък срок. В същото време обаче, разсъждаваше той, работата вече беше в ръцете му и инвеститорът нямаше да има друг избор, освен да се примири със закъснението и да го остави да я завърши, когато успее.
Хенри спря на паркинга пред обекта и изключи двигателя. Поколеба се дали да дремне няколко минути, или да помисли върху офертата за друг проект, която трябваше да внесе покъсно през деня. Преди да реши обаче, той потъна в дълбок сън.
Бизнесът на Хенри представляваше едно вечно напрежение. Той никога не вършеше нещо наистина незаконно – ако не броим факта, че част от служителите му бяха нелегални емигранти
– Но ежедневно нарушаваше редица правила от нормалната бизнес етика. Работа ще има само онзи, разсъждаваше Херни, който има големи планове и мисли с размах, без да обръща внимание на подобни дреболии.
"Големите планове" за Уорън означаваха да подписва колкото е възможно повече договори с колкото е възможно повече клиенти. За целта той обещаваше срокове, които отлично знаеше, че няма да спази, вписваше в офертите материали, които никога не използваше, гарантираше качество, което никога не би могъл да осигури. Задачата му беше просто поръчката "да му падне в ръцете", а после изискваше ежедневно на всеки обект да се извършва по нещо дребно така, че клиентът все пак да вижда някакъв напредък. С оплакванията от закъсненията и гнева на клиентите той се справяше като прехвърляше вината другиму и отново даваше обещания, които никога не би могъл да изпълни.
В края на краищата работата все пак се свършваше по един или друг начин, клиентите вече бяха толкова уморени от разправии, че направо се радваха да се отърват от Хенри. На него пък изобщо не му пукаше. (В крайна сметка, за онзи, който има големи планове, винаги се намираха много работа и много клиенти.) Хенри нарочно плащаше на хората си по-малко от обещаното, като винаги се измъкваше с обяснението, че е недоволен от свършената работа. В края на краищата, мислеше той, повечето от тях пребивават нелегално в страната. На кого можеха да се оплачат?
Хенри се стресна и се събуди. Пак лош сън. Непрекъснато имаше кошмари. Навярно се дължеше на недоспиването. Погледна часовника – беше почти осем часът. Хората му трябваше да са започнали работа преди час. Той слезе от големия шевролет и гневно закрачи през паркинга към един грамаден камион, натоварен с палми в саксии. Няколко от работниците му вече стояха наоколо с лопати в ръце, а един се въртеше около малък трактор с изключен двигател. Хенри изпсува високо и хората се извърнаха към него.
– Какво правите, бе! – развика се той. – Тия палми вече трябваше да са разтоварени! Не ви се плаща да се мотаете. Двама да останат тук. Останалите... заминавайте да копаете дупки на отбелязаните места!
Той изпсува отново и хората се пръснаха.
Сутринта не беше още превалила и камионът беше разтоварен, а единайсетте работници –
мъже и жени – действаха из обекта, заети трескаво и уплашено с работата си. Хенри разпределяше времето си между това да се кара многословно на хората си и да успокоява по мобилния телефон другите си пренебрегнати днес клиенти. Ако видеше, че звъни жена му, не вдигаше. Беше твърде зает и знаеше, че тя ще го разбере.
После се зае да проследи тръбите на напоителната система от каптажа до конкретните места за напояване.
– Ей! – извика той на работниците. – Не си губете времето да ги закопавате много дълбоко тия тръби! Просто ги покрийте с пясък. Дали ще са закопани на двайсет или трийсет сантиметра, няма никакво значение.
– Господине... – чу Хенри зад гърба си.
– Какво? – отвърна той, без дори да се обръща.
– Господине, ако не закопаем тръбите достатъчно дълбоко, след по-малко от месец вятърът ще отнесе пясъка и ще ги разкрие.
– След един месец нас няма да ни има тук.
– Не, господине, няма да ни има – отвърна гласът зад гърба му. – Ще са останали само един куп оголени напоителни тръби... и вашата съсипана репутация.
Вбесен, Хенри се извърна, за да види кой смее да му говори по този начин.
– За кого, по дяволите, се мислиш... – започна той.