Хенри поклати глава, сякаш да прочисти съзнанието си.
– За какво всъщност говорим? Все още не разбирам.
– Знам, че не разбираш – отвърна Джоунс с кротка усмивка. – Хайде да видим дали не можем да изясним някои неща. – Той помълча за миг, а после запита: – Чувал ли си някога израза: "Не се ядосвай за дреболии"?
– Да – отвърна Хенри.
– Ами – подхвана Джоунс – аз съм тук, за да ти кажа, че той не отговаря съвсем на истината. Виждаш ли, "дреболиите" всъщност са онова, което оформя "голямата картина" в живота ни. Много хора по света приличат на теб, млади човече. Гледната им точка е изкривена.
Пренебрегват "дреболиите", като твърдят, че се концентрират върху някаква "голяма картина", без никога да осъзнаят, че всяка голяма картина се състои от – внимавай да не паднеш! – дреболии. Някога хапал ли те е слон? – внезапно попита старецът.
Хенри поклати отрицателно глава.
– А комар?
– Разбира се, че ме е хапал – отвърна по-младият мъж.
– Ето, виждаш ли какво имам предвид? – възкликна Джоунс и сложи длан на рамото на Хенри. – Онова, което наистина те достига и те хапе, са дребните неща.
Хенри неволно се усмихна.
– Преди няколко години – започна Джоунс и се облегна на дървото – една катеричка се покатери на електрическите жици, захранващи северния клон на нюйоркското метро. Предизвика електрически удар, който охлаби една от скобите, придържащи жиците. Жицата от скобата се отпусна надолу и падна върху релсите. Заплете се в един влак, който я повлече и накъса на сума ти парчета. В резултат четирийсет и седем хиляди работещи, живеещи в покрайнините на Ню Йорк, останаха блокирани в Манхатън с часове същата вечер. Бас ловя, че катеричката е била съвсем малка. А помниш ли телескопа "Хъбъл"? – продължаваше Джоунс. – Замислен е през 1946 година и производството му струва два и половина милиарда долара. Когато го изстреляха в орбита обаче, НАСА установиха, че една от лещите в телескопа е била изпилена с една хилядна от сантиметъра повече, отколкото е трябвало. Наложи се тази "дреболия" да бъде поправена от астронавти в открития космос и докато не я поправиха, най-скъпият телескоп в историята на човечеството не можеше да върши повече работа от един най-обикновен телескоп тук на земята.
Джоунс се втренчи в Хенри, за да разбере дали младият мъж го слуша.
– Мисълта ми, млади човече – поне засега, в началото на нашия разговор – е, че найдобре ще направиш да обръщаш сериозно внимание на дребните неща. Те имат значение. Вземи Наполеон например: един съвсем малък детайл от битката станал изведнъж много важен за него по времето, когато победил Уелингтън при Ватерло.
Хенри се намръщи.
– Но Наполеон не е спечелил битката при Ватерло – каза той. – Това е най-голямото му поражение.
– Сигурен ли си? – попита Джоунс.
– Да, напълно. Старецът кимна.
– Прав си, млади човече. На 18 юни 1815 година при Ватерло Наполеон претърпява найголямото си поражение. Било несъмнена катастрофа. Но тя дошла, след като Наполеон бил спечелил битката!
Джоунс се засмя на скептичния поглед на Хенри и добави:
– Ето как станало всичко. Малко хора знаят тази история. Наполеон брилянтно надиграл Уелингтън при предварителните маневри. Англичаните били около 70 хиляди, а наблизо били разположени над 100 хиляди прусаци. Заедно те значително надхвърляли по брой 76-те хиляди Наполеонови войници, но Наполеоновата армия се вклинила между тях и им попречила да обединят силите си. Наполеон вече бил разбил прусаците два дни по-рано, така че сега отделил сравнително малка част от армията си, чиято задача била да не ги допуска да се приближават до основните бойни действия, а той с по-голямата част от армията си се насочил към Уелингтън и неговите англичани. Френският император започнал битката някъде към единайсет часа преди обяд с артилерийска атака и начален пехотен удар срещу британския десен фланг.
Наполеоновите войници настъпвали и пак отстъпвали пред англичаните почти цял ден, когато в един момент Наполеон, качен на един близък хълм, видял как войниците му изтласкали Уелингтън назад и завладели почти всички от общо 160-те английски оръдия. – Джоунс спря да разказва и попита: – Виждал ли си такова оръдие отблизо?
– Да – отвърна Хенри. – Оръдие, което се зарежда през дулото, нали?
– Точно така. Тези оръдия се натъпквали с черен барут и вълнени парцали, а отгоре се слагал снарядът, каквото и да представлявал той тогава. После фитилът в задната част на оръдието се палел с факла, той възпламенявал барута, който изстрелвал снаряда. Следиш ли ми мисълта?