– Да – отвърна Хенри, макар че не беше много сигурен накъде всъщност го водят.
Джоунс продължи:
– По онова време било обичайно част от войниците да носят в себе си къси метални парчета – нещо като големи пирони. Те се използвали специално в случай, че войниците завладеят вражески оръдия. Пироните се набивали в отворите, през които минавал фитилът, и така оръдията се повреждали и ставали безполезни. Та когато при Ватерло Наполеоновите войници завзели артилерийските позиции на Уелингтън, веднага станало ясно, че никой от тях не носи в себе си такива пирони. Докато Наполеон крещял от хълма английските оръдия да бъдат унищожени, му се наложило безпомощно да наблюдава как войниците на Уелингтън отново успели да поемат контрола над оръдията и ги обърнали срещу французите. Наполеон бил сразен... заради шепа пирони.
– Никога не бях чувал тази история – каза Хенри. – Какво се опитвате да ми кажете с нея?
– Опитвам се да ти кажа, че твоята "голяма картина" никога няма да стане шедьовър, ако пренебрегваш дребните мацвания с четката. Толкова силно се стремиш да успееш, че истинският успех ти се изплъзва. Какви образи възникват в главата ти, когато чуеш думата "успех"? Бързо...
Отговори ми.
– Ами... – започна Хенри – представям си къща... Голяма къща. Хубави коли. Екзотични почивки. Скъп часовник. Бижута за съпругата ми. Яхта. Може би дори няколко яхти...
– А сега – прекъсна го Джоунс – кажи какво си представяш, когато чуеш израза "успешен живот"?
Хенри замълча. После отговори смутено:
– Съпругата ми, детето, което чакаме... Ще бъде момченце.
Джоунс кимна:
– Знам. Продължавай.
– Време, което да прекарвам със семейството си. Добри приятели. Хора, върху чийто живот съм оказал влияние...
– Положително влияние? – прекъсна го отново Джоунс и мълчаливо го загледа. Хенри пребледня. – Защото отрицателно влияние вече си оказал върху не един и двама.
– Сигурно си прав – призна засрамено Хенри.
– Не се утешавай с това "сигурно", млади човече – каза Джоунс. – По света има толкова хора като теб – блъскате се в скали, които лесно бихте могли да избегнете, стига само да свалите превръзката от очите си. Финансово, физически, емоционално... във всеки аспект от живота си ти се стремиш към успех, но се сблъскваш с катастрофа. А към настоящия момент на света съществуват само двама души, на които им пука достатъчно за теб, че да ти кажат това в очите. Единият от тях съм аз. Другият е съпругата ти, но ти нея не би я послушал. Дори не вдигаш телефона, когато тя се обажда.
Хенри изгледа остро стареца:
– Откъде знаете?
– А, значи греша, така ли?
Мълчание. Джоунс вдигна поглед към работниците на обекта.
– Можеш ли да изброиш имената им? – обърна се той към Хенри. Предприемачът поклати глава отрицателно. Джоунс посочи двамата мъже и жената, които бяха най-близо и полагаха в земята напоителните тръби, коленичили под палещото слънце.
– Това са Уолтър, Рамон и Хуанита. Уолтър има внуци. Синът му се казва Уилям и е инженер, има съпруга и две деца. Доскоро живеели отделно от Уолтър в Детройт, но преди година Уилям бил уволнен. Скоро след това едно от децата се разболяло и се наложило семейството на Уилям да се прибере да живее отново при Уолтър и съпругата му.
Джоунс се обърна и, заслонил очите си с ръка, заоглежда обекта. После посочи към по-млад мъж, който копаеше дупка за една от палмите.
– Ето го и самият Уилям. Той също работи за теб. Рамон и Хуанита още нямат деца, макар че много искат. Всъщност Рамон е точно на твоите години, млади човече, а жената е на възрастта на съпругата ти. Хуанита направи спонтанен аборт преди четири дни... в събота. Спомняш ли си какви точно бяха твоите думи към Рамон в понеделник?
– Ами той не каза, че...
– Ти му каза, че ако жена му не е на работа до понеделник следобед, ще ги уволниш и двамата.
Джоунс погледна Хенри в очите за миг, после отново обърна поглед и се огледа наоколо.
– Онова момче, което полива с маркуча, е Мартин – кимна старецът. – Той е на шестнайсет години. Това е първата му работа. Баща му притежава половината недвижими имоти в този град, но иска синът му да работи и да се издържа сам през лятото. Мартин можеше да помага в който и да е от офисите на баща си, но не, ето ти го тук. Той вече разказа на татко си каква мъка е да се работи за теб, но баща му го окуражи и го посъветва да не напуска все още фирмата ти. Мисля, че бащата те използва като пример, който иска да даде на сина си. Пример как не трябва да се постъпва. Все пак самият Мартин в бъдеще ще стане началник на доста хора.