Смятам, че бащата няма да махне Мартин от екипа ти, стига да не посегнеш да удариш момчето например. Но, млади човече... – Хенри примигна срещу стареца. – Не мисля, че някой, свързан със семейството на Мартин, някога ще каже добра дума за теб и фирмата ти.
– Онези тримата там – Хенри се извърна, за да проследи посоката, в която сочеше Джоунс. – Дето се занимават с палмата... Това са Хуго, Рикардо и Марио. Родени са в малко градче близо до мексиканската граница. Баща им е починал. Майка им е болна.... но те не знаят от какво, защото нямат пари, за да я заведат на лекар. Имат и една по-малка сестра – тя е на петнайсет години и мечтае един ден да отиде в колеж. Тримата братя преминаха незаконно границата преди месец и дойдоха дотук на автостоп. Струва им се, че районът е безопасен и има по-малка възможност властите да ги заловят. – Джоунс замълча и добави: – Не оправдавам стореното от тях. Просто ти казвам кои са тези хора. Шърли и Лета са майка и дъщеря. Ето ги там, застанали са до автомата за вода. Изглеждат изплашени до смърт, нали? Може би ги е страх да не им се разкрещиш, че са спрели да работят, за да пийнат вода...
Джоунс почака, за да види дали Хенри няма да каже нещо, но по-младият мъж само наведе ниско глава.
– Лета не е съвсем добре – продължи Джоунс. – Почти на трийсет е, а умът ѝ е като на дванайсетгодишно момиче. Съпругът ѝ я е напуснал преди години. Шърли може да кандидатства за парична помощ по разни правителствени програми, но е твърде горда. Освен при теб тя работи на още две места. Онзи слаб мъж с лопатата пък е Фред. Той е на петдесет години и също работи на две места. Живее с майка си. Свестен човек, няма спор, но не вижда никаква надежда за себе си в бъдещето. Загубил я е още преди години. Може би не работи толкова усърдно, колкото би могъл или колкото би трябвало. Затова ли му удържа петдесет долара миналата седмица?
Джоунс също наведе глава, за да срещне погледа на Хенри. Предприемачът обаче упорито гледаше в земята.
– Платих му каквото заслужаваше – отвърна той със слаб глас.
– Сигурно си прав – съгласи се Джоунс. – После лицето му се вкамени. – Ами ти, млади човече? – попита старецът с равен глас. – Ти би ли желал да получиш каквото заслужаваш? – Джоунс остави въпроса да увисне между двамата за момент, после въздъхна, наведе глава и каза:
– Що се отнася до мен... Аз със сигурност не искам да получа онова, което заслужавам.
Надявам се не на справедливост, а на милост. Всички тези хора, млади човече, тези души –
Уолтър и Уилям, Шърли, Лета, Рамон, Хуанита и останалите – те са точно толкова скъпи на Онзи, който ги е създал, колкото на теб ти е скъп нероденият ти син.
Двамата замълчаха, застанали на кръстопътя, до който бе достигнал животът на Хенри Уорън. Старецът седеше и чакаше, както бе правил вече толкова пъти, чакаше да съзре знак, че човекът пред него е взел някакво решение. Джоунс знаеше от опит, че решенията, които променят човешкия живот, не идват с трясък, музика и дъжд от цветя. Много по-често те идваха облени в сълзи и потънали в болката на съжалението. След това се случваше невъзможното –
прошката запълваше невидимата пустота в душата и правеше така, че оптимизмът на новия ден и усещането за цел да завладеят живота и да го насочат в нова посока.
– Животът ми е пълен хаос – тихо промълви Хенри.
– Да, така е – съгласи се Джоунс. – Засега. Младият мъж вдигна поглед.
– Какво искате да кажете?
– Искам да кажа, че ти можеш да се промениш. Сега. Можеш да промениш начина, по който работиш, начина, по който се отнасяш със семейството си, начина, по който се държиш с хората, които, работейки за теб, ти поверяват част от живота си. Можеш да се промениш. Точно сега.
Джоунс се вгледа внимателно в очите на младия мениджър и продължи:
– Много хора си мислят, че за промяната е нужно много време. Не е така. Промяната идва за миг! Тя е внезапна! Може да ти отнеме много време да решиш да се промениш.... но самата промяна се случва само с един удар на сърцето.
– Тогава ще се променя – каза Хенри. – Искам да кажа.. Вече съм променен.
– Нали разбираш – продължи Джоунс, – че трябва да жертваш част от репутацията си, за да потвърдиш промяната в себе си?
Хенри кимна.
– На повечето хора засега ще им трябва повечко време, докато решат да променят мнението си за теб. Но ти вече си се променил и промяната ще дава на всички доказателства, че ти вече си друг човек, така че рано или късно околните ще започнат да мислят за теб по различен начин. А, и още един бърз въпрос – добави Джоунс, опитвайки се да разведри атмосферата. –