За да осъществиш промяна във всеки аспект от живота си, освен готовност е необходимо и нещо друго. Готов ли си за въпроса?
– Да... – предпазливо отвърна Хенри.
– На един кей са кацнали пет чайки. Едната от тях решила да отлети. Колко чайки са останали на кея?
– Ами... четири.
– Не – отвърна Джоунс. – На кея са си останали пет чайки. Да решиш да отлетиш и наистина да отлетиш са две коренно различни неща. Слушай ме сега внимателно. Независимо от широко разпространеното противоположно мнение намерението да сториш нещо не притежава абсолютно никаква променяща сила. Петата чайка може да има намерение да отлети, може да е решила да отлети, може да си говори с останалите чайки колко прекрасно нещо е летенето, но докато сама не размаха крила и не се издигне във въздуха, тя продължава все така да си стои на кея. Между нея и останалите четири чайки на практика няма никаква разлика. По същия начин не съществува разлика между човек, който възнамерява да живее по различен начин, и човек, на когото това изобщо не му минава през ума. Мислил ли си някога колко често всъщност ние съдим за себе си по намеренията, които имаме, докато за всички други хора съдим по техните реални действия? Намеренията без реални действия са обида за онзи, който очаква най-доброто от теб. "Имах намерение да ти донеса цветя, но не ти донесох",Искаше ми се да свърша тази работа навреме", "Мислех да се прибера у дома за рождения ти ден, но..."
Хенри почувства, че не може да слуша повече, но в същото време усети, че е изпълнен с решителност:
– Мисля, че разбрах. Сега какво трябва да сторя най-напред?
– Ако си се променил – каза Джоунс, – докажи го. Той посочи мобилния телефон на колана на Хенри и се усмихна:
– Първо се обади на съпругата си. За останалото сам ще се сетиш.
Хенри измъкна телефона, погледна Джоунс и попита:
– Веднага ли?
– Веднага – отговори старецът, изправи се и се протегна. Хенри набра познатия номер и зачака съпругата си да се обади. Когато тя вдигна, думите му просто избликнаха:
– Скъпа! Съжалявам за толкова много неща. Обещавам, че всичко ще се промени към добро. Аз ще се променя към добро. Знам, че в момента сигурно ти звучи безумно, но ще поговорим повече, когато се прибера у дома. Срещнах един човек и бих искал да се запознаете.
Искаш ли да му кажеш "здрасти"? Задръж само за секунда...
Хенри вдигна поглед. Огледа се, но старецът беше изчезнал. Завъртя се наоколо объркан, оглеждайки се във всички посоки, за да зърне Джоунс, но той сякаш бе потънал вдън земя.
В този кратък миг на смущение Хенри не знаеше, че Джоунс още не е приключил работата си с него.
ОСМА ГЛАВА
ОТ РАЗГОВОРА СЪС СТРАННИЯ СТАРЕЦ БЯХА изминали няколко дни и Хенри Уорън вече беше обезкуражен. Онова, което си бе представял като сравнително лек процес по убеждаване на околните в своето напълно променено ново Аз, се оказа всъщност тежка и сякаш безнадеждна задача. Беше опитал да се извини на всички, които бе обидил, но успехът му беше минимален. Един от хората, които бе молил за извинение, беше използвал възможността да каже на Хенри точно какво мисли за него... и за извиненията му. Дори съпругата му все още не можеше да приеме нещата напълно.
Що се отнасяше до самия Хенри, решителността никога не бе представлявала проблем за него. Той беше напълно убеден, че нещо се бе случило с него онзи ден, когато седя с Джоунс под сянката на дъба. Беше сигурен, че вече е друг човек. За съжаление никой от околните не мислеше така.
Тази сутрин Хенри довършваше работата по последните тръби от напоителната система, за да може екипът му да започне да полага чимовете на моравата пред входа на жилищния комплекс. Работеше рамо до рамо с Рамон, защото изрично бе настоял Хуанита да си почива на сянка в камиона през най-горещите часове от деня.
Днес е четвъртък, мислеше в това време Рамон. Шефът се промени в понеделник, след като Гарсия си тръгна. Господин Уорън поръча Хуанита да си почива – невероятно! Всъщност, нито Рамон, нито Хуанита разбираха какво се случва с Хенри, но, от друга страна, никога не бяха виждали шефа наистина да работи заедно с подчинените си. Досега от него бяха чували само ругатни и заплахи. Чудна работа! А и кой ли беше онзи старец? Рикардо и Хуго им бяха казали, че името му е Гарсия. Той какво общо имаше с цялата история?
– Е, сега вече ги закопаваш наистина дълбоко тия тръби – каза един познат глас зад гърба на Хенри.
Младият предприемач вдигна очи, а сърцето му бе свито от надежда.... но вече бе сигурен чий е гласът.
– Джоунс! – развълнувано възкликна той и се изправи. – Господи! Толкова се радвам да те видя! Закопаваме ги по-дълбоко, отколкото бях обещал на инвеститора.