– Браво – отвърна старецът, видимо доволен.
– Имаш ли една минута? – попита Хенри. – Не знаех как да се свържа с теб, а... Ами...
Имах нужда да поговорим.
– Разбира се – отвърна Джоунс. – Така си и знаех. Вече са възникнали някои въпроси.
Хенри потупа с усмивка Рамон по рамото и посочи към Хуанита и машината за вода.
– Почивка – каза. – Чудесно се справяш, Рамон. Петнайсет минути, нали?
Джоунс за малко не се разсмя с глас на смесицата от радост и объркване, която се изписа по лицето на Рамон в опита му да разбере "новия" си шеф. После махна с ръка към сянката на дъба и каза на Хенри:
– При нашето дърво?
– Добре – отвърна младият мъж и посегна към куфара на Джоунс. – Дай да го понося.
– Не, не – отвърна със смях Джоунс и издърпа куфара така, че Хенри да не може да го достигне. – Аз и без това съм стар. Не ме карай да изглеждам и немощен!
После се обърна и закрачи към "мястото за срещи" под дъба. Уорън го последва.
Седнаха на земята. Хенри беше извън себе си от щастие. Силно развълнуван, че старецът се е появил отново, младият мъж усещаше почти физическа промяна у себе си в негово присъствие.
Но скоро лицето му помръкна, защото се сети какво имаше да казва на Джоунс. Това не убягна на стареца.
– Как се справяш? – попита той.
– Добре. Добре... – отвърна Хенри. После се намръщи. – Или въобще не се справям. Не знам.
– Разкажи ми – настоя Джоунс.
– Извиних се на някои хора... На доста хора всъщност. Първо на съпругата ми, разбира се.
На някои доставчици и инвеститори. На целия екип тук. Извиних се на всеки един от хората си, Джоунс, лично! Но... отношенията ни не се изгладиха. Всички са отдалечени от мен, дори съпругата ми. Божичко, особено тя много ме тревожи. Бременна е в седмия месец... Бих искал всичко това да приключи, преди бебето да се роди.
Джоунс се усмихна съчувствено.
– Знам. Нямаше ли да е страхотно, ако целият свят и въобще всички хора бяха нагласени така, че да се съобразяват с нашата програма?
Хенри отвори уста да добави нещо, но Джоунс го прекъсна:
– Слушай, млади човече, в продължение на години ти си градил своята репутация – онзи образ, който хората имат за теб в умовете и сърцата си. Ще ти трябват повече от няколко дни, за да я преобърнеш. – Джоунс затвори очи и рече. – Може да се окаже много по-трудно, отколкото си си мислил в началото.
Хенри преглътна и се стегна, за да чуе следващите думи на стареца. Джоунс забеляза и това.
– Хенри – каза той с усмивка, – някой някога казвал ли ти е, че си много... напрегнат?
Младият мъж сбърчи чело.
– Да, казвали са ми.
– Ами, прави са били онези, които са ти го казвали. Напрегнат си. Отпусни се малко.
Хенри примигна. После примигна отново. Джоунс се разсмя.
– Толкова си сериозен... – подигра го на шега той. После усмивката на стареца също изчезна и той добави: – Разкажи ми точно какво каза на хората, на които опита да се извиниш.
– Ами... на съпругата ми първо, пък и на всички останали казах, че съм направил много грешки в миналото. Казах им, че много съжалявам...
Джоунс вдигна ръка и го спря.
– Стига толкова. Веднага виждам къде е проблемът.
– Моля? – попита невярващо Хенри. – Какво лошо може да има в такива думи?
Джоунс помисли малко и каза:
– Виждал ли си някога известна личност от публичното пространство – политик или изпълнителен директор на някоя голяма компания, или пък някоя филмова звезда – която да е била забъркана в скандал, а след това да казва: "Направих грешка и съжалявам"? Хенри бавно кимна:
– Разбира се.
– После скандалът отминава, но забелязал ли си как повечето от обикновените хора никога не го забравят, дори години по-късно, независимо че известната личност е казвала: "Божичко!
Колко пъти трябва да признавам, че направих грешка? Докога трябва да повтарям, че съжалявам?"
– Да, така е.
– Ами ето – каза Джоунс, като се облегна с лакът на куфара, – отговорът на хората е: не, ние не можем да забравим скандала, защото ти, господин Известна личност, явно въобще не си разбрал какво си направил. Ти не си направил грешка! Ето в това се състои проблемът.
Хенри беше съсредоточен максимално, но тук призна:
– Не те разбрах. Извинявай, може ли да обясниш какво имаш предвид?
– Ако човек направи грешка – започна Джоунс, – обикновено извинението е напълно достатъчно да оправи нещата. Обаче – и това е едно голямо "обаче" – повечето хора не разбират защо в много случаи извиненията им не се приемат и не произвеждат никакъв ефект.