Не беше приятно. Такъв беше замисълът.
След около минута Грьолие спря и застана зад трона. Кралицата гледаше как измъква една макара тюбинг от лекарската чантичка, която държеше винаги тук. Пъхна единия край на тръбичката в огромна бутилка, пълна с някаква сламеножълта течност, а другия свърза с игла. Подсвиркваше си, докато работеше. Вдигна бутилката и я закрепи на специалното съоръжение върху облегалката на трона, после пъхна иглата в дясната ръка на кралицата, поразмърда я, докато намери вената. Тя го проследи с поглед, докато се върне пред трона, така че да вижда тялото.
Този път беше жена, но нямаше причина да бъде такава. Въпреки че всички тела се клонираха от генетичния материал на Жасмина, Грьолие можеше да се намесва в ранния стадий на развитието и да ги принуди да поемат по различни полови пътеки. Обикновено това бяха момчета и момичета. От време на време правеше така, че да се получат странни индивиди — безполови и междуполови. Всички бяха стерилни само защото щеше да бъде загуба на време да ги снабдяват с функциониращи репродуктивни системи.
Внезапно тя усети, че агонията й не е така фокусирана.
— Не искам обезболяващи, Грьолие.
— Болка без временно облекчение е като музика без паузи — отвърна той. — Доверете се на моята преценка в тази област, както сте го правили винаги в миналото.
— Вярвам ти, Грьолие — заяви неохотно тя.
— Искрено ли, мадам?
— Да. Искрено. Ти винаги си ми бил любимец. Цениш това, нали?
— Чака ме работа, мадам. Просто я върша до границата на възможностите си.
Кралицата пусна черепа в скута си. Със свободната си ръка разроши наподобяващата му бяла четка коса.
— Направо съм изгубена без теб. Особено пък сега.
— Глупости, мадам. Вашата компетентност заплашва с всеки изминал ден да засенчи моята.
Това беше повече от автоматично ласкателство: макар Грьолие да бе превърнал изучаването на болката в дело на живота си, Жасмина го догонваше бързо. Тя знаеше невероятно много за физиологията на болката. Беше запозната с ноцицепцията[1], знаеше каква е разликата между фино стимулирана и грубо стимулирана болка, беше наясно какво представлява пресинаптичният блокаж. Знаеше също така кое предизвиква отделянето на простагландини[2] в тялото й.
Но кралицата познаваше болката и от друг ъгъл, който щеше да остане неизвестен за Грьолие. Той обичаше да причинява болка, затова не я познаваше отвътре, от привилегированата гледна точка на този, който беше от другата страна, страната на получателя. Колкото и подробни да бяха теоретичните му знания по темата, тя щеше да има винаги предимството на практика пред него.
Като повечето хора от своята ера Грьолие можеше само да си представя непоносимата агония от дребния дискомфорт, който предизвикваше откъсването на кожичка край нокътя например, и да я екстраполира хилядократно.
Нямаше представа какво представлява всъщност тази болка.
— Аз може да съм понаучила нещичко — каза Жасмина, — но ти винаги ще си останеш майстор в изкуството на клонирането. Преди малко говорех напълно сериозно, Грьолие. Предвиждам увеличаване на нуждата от производството на фабриката. Ще можеш ли да го задоволиш?
— Вие казахте, че производството й не трябва да намалява. Това не е съвсем същото.
— Но в момента със сигурност не работи с пълния си капацитет.
Главният лекар продължи да затяга винтовете.
— Ще бъда откровен: не сме далеч от максималния й капацитет. В момента съм готов да отстраня някои елементи, които не отговарят на обичайните ни стандарти. Но ако от фабриката се очаква увеличаване на производството, стандартите ще трябва да паднат.
— Днес вече отстрани един такъв елемент, нали?
— Как разбрахте?
— Очаквах да предприемеш някакви действия във връзка с верността си към съвършенството. — Кралицата вдигна пръст. — И това е добре. Точно затова работиш за мен. Разочарована съм, разбира се — знам точно кое тяло отстрани — но стандартите са си стандарти.
— Това винаги е бил моят лозунг.
— Жалко, че същото не може да се каже за всички на този кораб.
След като си тананика известно време под носа, Грьолие попита, уж между другото:
— Винаги съм бил с впечатлението, че имате превъзходен екипаж, мадам.
2
Клас хормоноподобни вещества, тъканни хормони. Отделят се при нужда и обикновено действат локално. Взимат участие в много процеси, напр. болка, възпаление и т.н. — Бел.ред.