Употребата на Божия огън беше оправдана само защото екипите по поддръжката на Пътя не успяваха да се справят с многото работа. Ами ако недостигът беше причинен именно защото Куейч бе наредил част от апаратурата и работната сила да бъде отклонена в друга посока?
На Грьолие даже му мина мисълта, че самото блокиране е било предварително подготвено. Първосвещеникът беше обвинил в саботаж някоя от другите църкви, но беше напълно възможно това всъщност да е негово дело. Достатъчно беше да са поставили експлозиви и възпламенители при последното преминаване на Лейди Мор през това място.
Една година по-рано.
Наистина ли мислеше, че Куейч бе планирал нещо през цялото това време? Кой можеше да знае. Хората, които строяха катедрали, имаха склонност да гледат далече напред.
Главният лекар все още не можеше да види накъде води всичко това. Единственото, което знаеше, при това с нарастваща увереност, бе, че Куейч крие нещо от него.
Дали беше нещо, свързано с ултрите?
Нещо, свързано с прекосяването на моста?
По всичко личеше, че събитията са се устремили главоломно към някаква величава кулминация. А къде беше мястото на момичето във всичко това? Грьолие можеше да се закълне, че той я е намерил и избрал, а не обратното. Но сега вече не беше чак толкова убеден. Тя се беше отличила сред останалите, така че да я забележи, това не подлежеше на съмнение. Също като номера с картите, предлагащ именно онази карта от тестето, която трябва да вземеш.
Разбира се, той нямаше да има никакви подозрения, ако анализът на кръвта на Рашмика беше оправдал очакванията му.
— Получи се нещо като пъзел — каза си Грьолие.
Спря внезапно, защото, потънал в размисли, беше отминал търсения адрес. Върна се назад, благодарен, че в този час из селището не се виждаше друга жива душа. Нямаше представа какво е местното време, дали всички спяха или бяха слезли в скътлъровите мини.
Но това всъщност изобщо не го интересуваше.
Отвори визьора на шлема си, готов да се представи, и прокара няколко пъти върха на бастуна си по входната врата на дома на семейство Елс. И зачака, като си тананикаше, докато не чу отварянето на вратата.
Орбитата на Хела, 2727 година
Адвентистката делегация беше пристигнала в “Носталгия по безкрая”. Състоеше се от двайсет души, видимо всичките творения на една и съща производствена матрица. Качиха се на борда с очевиден трепет в сърцата, учтивостта им граничеше с наглост. Носеха алени скафандри с твърд външен слой, маркирани с кръстообразния знак на тяхната църква, и всички бяха пъхнали под една и съща мишница шлемовете си с розови пера.
Скорпион изучаваше водача им през прозореца на вътрешната врата на херметичната камера. Той беше дребен мъж с малка цепка вместо уста, издаваща жесток и сприхав характер, издълбана върху лицето му сякаш в последния момент.
— Аз съм брат Сифарт — обяви той.
— Радвам се да ви посрещна на борда, братко — каза Скорпион, — но преди да ви пуснем по-навътре в кораба, ще трябва да ви направим някои изследвания за евентуална зараза.
Гласът на новодошлия изгърмя през решетката на високоговорителя.
— Все още ли се притеснявате заради чумата? А аз мислех, че напоследък си имаме други грижи.
— По-голямата предпазливост никога не е излишна — отвърна Скорпион. — Не става въпрос за лично отношение, разбира се.
— Не бих и помислил да се оплаквам — отвърна брат Сифарт.
В действителност ги сканираха от момента на влизането им в “Носталгия по безкрая”. Скорпион трябваше да знае дали крият нещо под броните си и ако криеха — какво точно беше то.
Беше изучил историята на “Носталгия по безкрая”. Веднъж, докато корабът бил под командването на предишния си триумвират, бяха допуснали на борда човек с миниатюрно устройство, работещо с антиматерия, имплантирано в механизма на изкуствените му очи. Това оръжие с размерите на главичка на топлийка му беше дало възможност да отвлече целия кораб. Скорпион не винеше Вольова и останалите за тази грешка: подобни устройства бяха колкото редки, толкова и трудни за произвеждане, така че не се срещаха често. Той обаче не смяташе да допуска подобна грешка, стига да имаше възможността да я предотврати.
Из целия кораб членове на „Оръжие на сигурността” изучаваха спектралните образи на сканираните делегати, взираха се през подобните на пушек сивкавозелени пластове на бронята им, като погледите им проникваха до самите им мускули, кости и кръв. Нищо не показваше да има скрито оръжие: нито пистолети, нито ножове. Това обаче не учудваше Скорпион. Дори да имаха зли намерения, делегатите несъмнено знаеха, че дори повърхностното сканиране ще установи наличието на обикновените оръжия. Следователно, ако вземеха нещо от този род, то трябваше да бъде много по-незабележимо.