Но може би нямаха нищо такова в себе си. Може би бяха наистина това, за което се представяха. Може би присъствието на делегацията на борда на кораба му беше неприятно единствено защото не се бяха посъветвали с него, преди да вземат това решение.
В брат Сифарт обаче имаше нещо, което определено не му допадаше, нещо в жестоката извивка на устата му, която го караше да се сеща за други склонни към насилие хора, които бе познавал. Имаше нещо и в начина, по който свиваше и разгъваше юмруци в металните си ръкавици, докато чакаше да ги пуснат от херметичната камера.
Скорпион докосна слушалките си.
— Нямат скрито оръжие — чу той. — Нямат химически следи от експлозиви, токсични или нервнопаралитични агенти. Нямат стандартни нанотехнологични филтри. Не откриваме нищо отпреди чумата, както и следи от чумата.
— Вижте за импланти — каза той, — за каквито и да механизми под костюмите, които не служат за изпълнение на очевидните функции. Проверете и свързаните с изпълнението на очевидни функции. Не искам гореща прах на по-малко от една светлинна година разстояние от този кораб.
Искаше много от тях, знаеше го добре. Не можеха да рискуват да ядосат делегатите, като ги подложат на прекалено агресивен оглед. Но все пак тази задача беше негова. А той имаше репутацията на човек, който изпълнява както трябва своите отговорности. И не той беше поканил тези негодници на борда.
— Нямат импланти — чу той. — Нищо достатъчно голямо, за да съдържа стандартно оръжие с антиматерия.
— Това означава ли, че никой от делегатите няма каквито и да било импланти?
— Както казах, сър, нищо достатъчно голямо…
— Кажи ми за всички импланти. Не можем просто да градим предположения.
— Един от тях има нещо в окото. Друг има изкуствена длан. Общо шест съвсем малки неврални импланти в цялата делегация.
— Всичко това никак не ми харесва.
— Имплантите не са нещо неочаквано за средностатистическите бежанци на Хела, сър. Повечето от тях обаче не изглеждат активни.
— Онзи с окото, другият с ръката… искам да бъда сигурен, че в тези неща няма някоя гадост.
— Ще бъде доста трудно, сър. Може да не им хареса, ако започнем да ги бомбардираме с протони. Ако в тези неща има антиматерия, ще последва увреждане на местните клетки от раздробяващите продукти…
— Ако в тези неща има антиматерия, те ще имат много по-сериозни притеснения от евентуален рак — отговори Скорпион.
Проблемът беше, че такива притеснения щеше да има и той самият.
Изчака мъжът да изпрати в херметичната камера един подобен на богомолка слуга — яркочервено съоръжение с лепящи се за повърхностите крайници, екипирано с генератор на протонов лъч. Скорпион обясни на делегатите, че това е просто по-усъвършенствана форма противочумен скенер, който използват за разпознаване на по-редките щамове. Те вероятно разбраха, че това е лъжа, но се съгласиха, за да избегнат усложненията. Скорпион не знаеше дали да приеме това за добър знак.
Протоновият лъч си пробиваше път през плътта и костите, беше прекалено тънък, за да нарушава основните телесни структури. В най-лошия случай щеше да причини незначителни локални увреждания на тъканите. Но ако се докоснеше до антиматерия, дори до един микрограм от нея, поставена във вакуум в електромагнитна рамка, щеше да предизвика избухване на протоново-антипротоновите реакции.
Слугата се ослушваше за ответни гама-лъчи, за равностойното на обвинение съскане на унищожението.
Но не чу нищо: нито от дланта, нито от окото.
— Те са чисти, сър — обяви в слушалките на Скорпион оперативният работник от „Оръжие на сигурността”.
“Не, не са” — помисли си той. Поне не можеше да бъде сигурен в това. Беше отхвърлил очевидното, беше направил каквото можа. Но беше напълно възможно протоновият лъч да е пропуснал електромагнитните рамки: нямаха време, за да направят подробен оглед нито на ръката, нито на окото. Обяснението можеше да бъде и друго: рамките можеше да са оградени от отразяващи или абсорбиращи бариери, беше чувал за такива неща. Миниатюрните парченца антиматерия можеше да се намират в нервните импланти, скрити зад прекалено много сантиметри кости и тъкани, за да бъдат сканирани без хирургическа намеса.