Този път отговорът съвсем не беше очевиден. Никое от решенията не беше елегантно, но Куейч бе свикнал с това: подредбата на планетите в даден момент от времето беше непроменлива даденост. Понякога имаше късмет и пристигаше, когато три-четири интересни свята бяха подредени в една линия, докато обикаляха по орбитите си, и това даваше възможност да се движат възможно най-икономично. Тук обаче всички светове бяха пръснати и се намираха под най-различни ъгли едни спрямо други. Всички изследвани модели за движение напомняха лъкатушната линия, по която се движи някой порядъчно пийнал човек.
Но не липсваха и утехи. Ако променяше редовно посоката на движение, нямаше да изхаби много повече гориво, за да забави до пълно спиране и да инспектира отблизо световете, който привлекат погледа му. Вместо да пуска пакети с апаратура, когато прелиташе край тях, можеше да излезе с “Дъщерята на чистача” и да ги огледа наистина добре.
За момент, докато обмисляше да излети с “Дъщерята”, Куейч забрави за Моруина. Но това продължи само миг. После си даде сметка, че като остави “Доминатрикс”, щеше всъщност да остави и нея.
А нямаше представа как тя щеше да го приеме.
— Реши ли нещо, Куейч? — попита корабът.
— Да. Мисля да се спрем на втория маршрут за изследване.
— Това окончателният ти отговор ли е?
— Чакай да видя: минимално време за забавяне на скоростта; една седмица за повечето от по-големите планети, две за системата на онзи газов гигант с много луни… няколко дни за мъниците… и би трябвало пак да спестим гориво, в случай че намерим нещо наистина много тежко.
— Съгласен съм.
— И ще ме известиш, ако забележиш нещо необичайно, нали, корабе? Искам да кажа, не са ти давани специални указания в това отношение, нали?
— Изобщо никакви указания, Куейч.
— Добре. — Нямаше представа дали корабът забеляза недоверчивата му нотка. — Е, кажи ми, ако изникне нещо. Искам да бъда информиран.
— Разчитай на мен, Куейч.
— Налага се, нали така?
— Хорис? — Това беше Моруина. — Какво става?
Корабът трябва да беше прекъснал аудиоканала й, докато обсъждаха маршрута за проучването.
— Просто претегляме възможностите. Избрах проучвателната стратегия. Ще можем да огледаме отблизо всичко, което ни хареса там долу.
— Има ли нещо, което да предизвиква интерес?
— Нищо впечатляващо — отвърна той. — Обичайната самотна звезда и семейство от светове. Не виждам явни признаци за биосфера на повърхността или индикации, че някой е бил тук преди нас. А ако наоколо са пръснати малки творения на човешката ръка, вероятно няма да ги забележим от това разстояние, освен ако те не полагат активни усилия да бъдат видени; очевидно обаче не ги правят. Но аз все още не съм се отчаял. Ще се приближим и ще разгледаме добре.
— Трябва да бъдем внимателни, Хорис. Не е изключено да има некартографирани опасности.
— Не е изключено — съгласи се той, — но в момента съм склонен да смятам, че това е най-незначителната ни тревога, а?
— Куейч? — обади се корабът, преди Моруина да има възможност да отговори. — Готов ли си за започване на проучването?
— Имам ли време да се добера до мястото, където трябва да изчакам промяната на скоростта?
— Първоначалното ускорение ще бъде само едно G, докато направя основно диагностициране на движещата сила. Когато се настаниш на мястото за изчакване на промените на скоростта, ускорението ще нарасне, докато стигне безопасните граници за нашите условия.
— Ами Моруина?
— Не са ми дадени специални инструкции.
— С обичайните пет G ли намали скоростта или ти казаха да действаш по-бавно?
— Всичко беше направено в рамките на обичайните граници.
Добре. Моруина беше издържала на това, следователно ставаше ясно, че Грьолие е направил някакви модификации на костюма, които осигуряваха поне същата защита като ковчега за намаляване на скоростта.