— Корабе — каза Куейч, — ще поемеш ли грижите за прехода на Моруина, така че да го омекотиш?
— Грижата за преходите се осъществява автоматично.
— Чудесно. Моруина… чу ли това?
— Чух го — отвърна тя. — Би могъл да попиташ още нещо. Ако може да ме приспива, когато е необходимо, може би да ме приспи за цялото пътуване?
— Чу какво попита тя, корабе. Можеш ли да го направиш?
— Ако бъде изискано, може да се уреди.
Колкото и глупаво да беше, на Куейч не му беше дошло наум да зададе същия въпрос. Засрами се, че не се бе сетил пръв за него. Явно все още не беше осъзнал напълно как се чувстваше тя вътре в онова нещо.
— Е, Мор, искаш ли да го направим веднага? Мога да наредя да бъдеш приспана незабавно. Когато се събудиш, ще сме се върнали на “Възкачване”.
— А ако се провалиш? Мислиш ли, че ще ми позволят да се събудя?
— Не знам — отговори той. — Иска ми се да знаех. Но не възнамерявам да се провалям.
— Толкова си уверен в себе си. Винаги звучиш така, сякаш всичко ще бъде наред.
— Понякога дори вярвам, че ще бъде така.
— А сега?
— Както казах на Жасмина, усещам, че късметът ми се променя към добро. Не я излъгах.
— Надявам се да си прав.
— Значи заспиваш?
— Не, ще будувам с теб. Когато ти спиш, ще спя и аз. Засега. Не изключвам възможността да променя намерението си.
— Разбирам.
— Намери нещо там, Хорис. Моля те. Заради двама ни.
— Ще намеря — заяви Куейч. И някъде вътре в себе си усети сигурност. Това нямаше обяснение, но го усещаше съвсем определено, дори остро, като камък в жлъчката. — Корабе — рече той — действай.
ПЕТ
Арарат, 2675 година
Клавейн и Скорпион почти бяха стигнали до палатката, когато Васко се появи откъм задната страна и се приближи до входа й Внезапният порив на вятъра разклати подпорите й и покритата със зелени петна материя плющеше. Младият мъж зачака нервно, явно не знаеше какво да прави с ръцете си.
Клавейн го огледа внимателно.
— Помислих, че си дошъл сам — промълви той.
— Не е нужно да се тревожиш заради него — отвърна Скорпион. — Той се изненада малко, като разбра къде си бил през цялото това време, но мисля, че вече се справи с изумлението си.
— Така ще е по-добре.
— Невил, бъди мил с него. По-нататък ще имаш предостатъчно време да играеш ролята на тираничен змей.
Когато наближиха достатъчно младежа, Клавейн извиси глас и попита пресипнало:
— Кой си ти, синко?
— Васко, сър — отговори той. — Васко Малинин.
— Това е ризургамско име, нали? Оттам ли си?
— Роден съм тук, сър. Родителите ми са от Ризургам. Живели са в Кювие преди евакуацията.
— Не изглеждаш достатъчно възрастен.
— На двайсет години съм, сър.
— Роден е една-две години след създаването на колонията — поясни Скорпион почти шепнешком. — Така че е един от най-възрастните, родени на Арарат. Но не и единственият. Имаме второ поколение местни жители, родени по време на твоето отсъствие — деца, чиито родители не помнят Ризургам и дори пътуването дотук.
Клавейн потрепери, сякаш тази мисъл беше най-плашещото нещо, което му беше идвало някога наум.
— Не мислехме да пускаме корени тук, Скорпион. Арарат трябваше да бъде временна спирка. Дори името му е като лоша шега. Кой се заселва на планета, чието име е сякаш плод на лоша шега?
Скорпион реши, че сега е идеалният момент да му напомни, че от самото начало планът им беше да оставят хора на Арарат, дори по-голямата част да заминат.
— Имаш работа с хора — каза той — и свине. Да опитваш да ни спреш да се размножаваме е все едно да опитваш да водиш стадо котки.
Клавейн отново насочи вниманието си към Васко.
— И с какво се занимаваш?
— Работя във фабриката за храни, сър, махам калта и тора от машините за почистване на терена или сменям остриетата на машините за изравняване на повърхността.
— Работата ти изглежда много интересна.
— Честно казано, сър, ако беше интересна, днес нямаше да съм тук.
— Васко служи също така в местния екип на „Оръжие на сигурността” — поясни Скорпион. — Преминал е обичайното обучение: огнестрелно оръжие, умиротворяване при градски условия и т.н. През повечето време, разбира се, гаси пожари или помага за разнасянето на хранителни дажби или медицински припаси.
— Изключително важна работа — отбеляза Клавейн.
— Никой, още по-малко Васко, не би го оспорил — отвърна Скорпион. — Но въпреки това даде да се разбере, че проявява интерес към нещо по-авантюристично. И настоява пред Министерството на въоръжението да бъде назначен на пълен работен ден. Резултатите му са много добри и той мечтае да опита нещо мъничко по-предизвикателно от чистенето на тор.