Клавейн изгледа с присвити очи младежа.
— Какво точно ти каза Скорп за капсулата?
Васко погледна към прасето, после отново към Клавейн.
— Нищо, сър.
— Казах му каквото трябва да знае, което не е кой знае какво.
— Мисля, че е по-добре да му кажеш и останалото — отсъди Клавейн.
Скорпион повтори историята, която бе разказал преди малко на Клавейн. Наблюдаваше очарован как въздействието от новината се отразява върху изражението на Васко.
Не го винеше за това: за двайсет години абсолютната изолация на Арарат трябва да се бе превърнала в неделима част от живота му също като неуморния рев на морето и вечната топла миризма на озон и гниеща растителност. Тя беше толкова абсолютна, толкова всеприсъстваща, че изчезваше, когато съзнателно й обърнеха внимание. Но сега нещо беше пробило тази изолация: напомняне, че океанският свят винаги е бил крехко и временно прибежище насред по-обширната арена на по-всеобхватния конфликт.
— Както виждаш — продължаваше Скорпион, — не искаме всички да узнаят за това, преди да разберем какво точно става и кой е вътре в онова нещо.
— Предполагам, че имаш своите подозрения по въпроса — намеси се Клавейн.
Скорпион кимна.
— Би могъл да е Рьомонтоар. Винаги сме очаквали “Зодиакална светлина” да се появи всеки момент. Всъщност очаквахме го по-скоро, но кой знае какво може да се е случило с тях след нашето тръгване или колко време е трябвало да се ремонтира корабът. Може би като отворим капсулата ще открием вътре един от най-любимите ми конджоинъри.
— Не изглеждаш убеден.
— Обясни ми следното, Клавейн — помоли Скорпион. — Ако това са Рьомонтоар и останалите, защо е нужна цялата тази тайнственост? Защо просто не влязат в орбита и не обявят, че са пристигнали? Най-малкото можеха да пуснат капсулата по-близо до сушата, така че изваждането й да не ни отнема толкова много време.
— Да видим тогава каква е алтернативата — рече Клавейн. — В такъв случай това може да е не толкова любимият ти конджоинър.
— Мислил съм и за тази възможност, разбира се. Ако Скейд е пристигнала в нашата система, очаквам да го направи колкото се може по-потайно. Но въпреки това не е изключено да забележим нещо. Поради същата причина ми се струва твърде невероятно да започне инвазията си с една-единствена капсула… освен ако в нея няма нещо наистина ужасно.
— Скейд може да бъде предостатъчно ужасна сама по себе си — отвърна Клавейн. — Но съм съгласен с теб: не мисля, че е тя. Самотното приземяване е самоубийствена и безсмислена постъпка, която изобщо не е в нейния стил.
Стигнаха до палатката. Клавейн отвори вратата и ги поведе вътре. Спря за миг на прага и огледа интериора с неопределено обвинително изражение, сякаш там живееше някой друг.
— Много се привързах към това място — обяви почти извинително той.
— Което означава, че не би могъл да понесеш да се върнеш? — попита Скорпион.
Все още усещаше миризмата, останала от досегашното присъствие на Клавейн.
— Просто ще трябва да направя най-доброто, което мога. — Клавейн затвори вратата след тях и се обърна към младежа. — Какво знаеш за Скейд и Рьомонтоар?
— Не мисля, че съм чувал тези имена преди.
Клавейн се отпусна на сгъваемия стол, като остави двамата си събеседници прави.
— Рьомонтоар беше… е един от най-старите ми съюзници. Също конджоинър. Познавам го, откакто се бихме един срещу друг на Марс.
— А Скейд, сър?
Клавейн взе една от раковините и я заразглежда разсеяно.
— Скейд е съвсем друга работа. И тя е конджоинър, но от следващо поколение. По-бърза е и по-умна, и няма абсолютно никаква емоционална връзка със старата човешка линия. Когато заплахата от инхибиторите стана ясна, Скейд състави план за спасяване на Майка Нест като избяга от тази част на Космоса. На мен това не ми хареса — означаваше да оставим останалата част от човечеството да се оправя както може, вместо да си помагаме едни на други, затова дезертирах. Рьомонтоар, след известна вътрешна борба, последва примера ми.
— В такъв случай Скейд мрази и двама ви? — попита Васко.
— Мисля, че все още е възможно да удостои Рьомонтоар с известни съмнения. Колкото до мен… Не, аз повече или по-малко изгорих всичките си мостове с нея. Последният удар беше, когато я разсякох на две с едно въже за акостиране.
Скорпион сви рамене.
— Случват се такива неща.
— Рьомонтоар я спаси — додаде Клавейн. — Това вероятно означава нещо за нея, въпреки че по-късно той я предаде. Но когато става дума за Скейд, най-добре е да не се предполага нищо. Мисля, че я убих по-късно, но не изключвам възможността да е избягала. Поне така твърдеше последната й трансмисия.