— Все още не си ми обяснил какво прави тук тя — обади се най-сетне първосвещеникът.
— Това не е моя работа — отвърна главният лекар. — Аз установих, че тя не е тази, за която се представя, и че е пристигнала на Хела преди девет години. За останалото ще трябва да я попиташ лично.
Рашмика се изправи и се приближи към Куейч, като бутна встрани главния лекар.
— Не е нужно да питаш — заяви тя. — Ще ти го кажа сама. Дойдох тук да те намеря. Не защото изпитвах особен интерес към теб, а защото ти беше ключът към свързването със сенките.
— Сенките ли? — възкликна Грьолие, който тъкмо завинтваше капачето на голямо колкото палец шишенце, пълно с някаква синя течност.
— Той знае за какво говоря — отвърна момичето. — Нали, господин първосвещеник?
Дори подобната на маска скованост на лицето не попречи напълно на Куейч да изрази колко ужасна равносметка предизвикаха в него тези думи.
— Но ти бяха необходими цели девет години, за да ме намериш — каза най-сетне той.
— Не ставаше въпрос само да те намеря. Винаги съм знаела къде си: никой не го е пазел в тайна. Мнозина мислеха, че си мъртъв, но винаги беше ясно къде би трябвало да бъдеш.
— Защо тогава чака всичкото това време?
— Не бях готова — поясни Рашмика. — Трябваше да науча повече за Хела и скътлърите, иначе не можех да бъда сигурна, че трябва да говоря точно със сенките. Не беше добре да се доверявам на църковната управа. Трябваше да науча всичко сама, да направя своите изводи. И, разбира се, нуждаех се от убедително минало, за да ми повярваш.
— Но девет години — повтори все така учудено Куейч. — А и ти си все още дете.
— Аз съм на седемнайсет години. И става въпрос за много повече от девет години, повярвай ми.
— Сенките — обади се Грьолие. — Някой от вас ще бъде ли така любезен да ми обясни за какво става дума?
— Кажи му, господин първосвещеник — подтикна го Рашмика.
— Аз не знам какво са те.
— Но знаеш, че съществуват. Те говорят с теб така, както говорят и с мен, нали? Помолиха те да ги спасиш, да се погрижиш да не бъдат унищожени, когато „Лейди Моруина” тръгне по моста.
Куейч вдигна ръка, за да я прекъсне.
— Заблуждаваш се.
— Така, както се заблуждаваше Сол Темпиър ли? Той знаеше за липсващото изчезване и не вярваше в официалното му отричане. Знаеше също така, че изчезванията рано или късно ще престанат, както го знаеха и нумеролозите.
— Никога не съм чувал за Сол Темпиър.
— Може да не си чувал, но твоята църква го уби, защото не можеше да го остави да говори за липсващото изчезване. Защото ти не можеше да понесеш факта, че това се е случило, нали?
Грьолие стисна несъзнателно малкото синьо шишенце толкова силно, че то се счупи между пръстите му.
— Кажете ми за какво става дума — помоли той.
Рашмика се обърна към него и се покашля.
— Ако той не иска да ти каже, ще го направя аз. Вярата на първосвещеника отслабва по време на един от периодите, когато започва да развива имунитет срещу вирусите в кръвта си. И той започва да поставя под въпрос валидността на цялата конструкция на религията, която е издигнал около себе си, а това е изключително мъчително за него, защото без тази религия смъртта на любимата му Моруина се превръща в поредното нищо не означаващо космическо събитие.
— Внимавай какво говориш — предупреди я Куейч.
Тя не му обърна внимание.
— По време на тази криза той се чувства принуден да изследва природата на някое изчезване, използвайки научните средства, обикновено забранявани от църквата. Урежда изстрелването на сонда към Халдора по време на едно от изчезванията.
— Трябва да е изисквало извънредно сериозна подготовка — вметна Грьолие. — Всяко изчезване е толкова кратко…
— Но не и това. Сондата му въздейства, като го удължава с повече от секунда. Халдора е илюзия, нищо повече: камуфлаж, криещ сигнален механизъм. Напоследък обаче камуфлажът започва да се разпада и това именно е причината за краткотрайните изчезвания на газовия гигант. Сондата на първосвещеника причинява допълнителен стрес и удължава продължителността на изчезването. Това не беше достатъчно, нали, господин първосвещеник?
— Нямам пре…
Грьолие извади друго шишенце, този път със сиво-зелен цвят, и го увеси над господаря си, като го стискаше между палеца и показалеца си.
— Защо не сложим край на тази криеница? Убеден съм, че тя знае повече, отколкото би ти се искало да знае някой от нас, затова би ли престанал да го отричаш?