Тук бяха живели хора в продължение на четиристотин години, а сред тях имаше и плувци. Според запазената документация те понякога се натъквали на призраци: други, по-стари умове. Дали сред тях не бяха и очевидците на въпросните страховити събития, запазени в живата памет на морето след цялото това време?
Светещите петна във водата сега са наобиколили вълнолома. Взела е решението си още преди да слезе от транзитния кораб: ще поплува и ще отвори съзнанието си за океана. И ще му каже всичко, което знае: всичко, което ще се случи с това място след пристигането на тераформиращите машини. Никой не знае какво ще стане, когато листните въшки докоснат извънземния организъм на джъглъровото море, кой кого ще асимилира тогава. Този експеримент все още не е правен. Може би океанът ще погълне кротко машините, така както беше погълнал още толкова много други неща. Може би ще стигнат до задънена улица. Или пък този свят, както десетки други преди него, ще бъде раздробен на съставните си части и пресъздаден.
Тя не знае какво ще означава това за умовете в океана. Сигурна е, че на някакво ниво те вече знаят какво ще се случи. Няма как да не са уловили нюансите на паника, докато последните обитатели от човешки произход са правели плановете си за бягство. Но се съмнява, че някой е плувал специално с целта да съобщи на света какво предстои. Това може би няма никакво значение. Но от друга страна, и то съвсем буквално, то може да е единствено от значение.
Това е донякъде и въпрос на любезност. Всичко, което се случва тук, всичко, което ще се случи, е нейна отговорност.
Тя дава друга заповед на пеперудите. Бялата броня се разпръсква, механичните насекоми се струпват във вид на облак над главата й. Те не се отдалечават, но я оставят гола върху вълнолома.
Рискува да хвърли поглед назад към своя покровител. Вижда силуета му на фона на млечнобялото небе, подпрял детинската си форма на бастун. Гледа някъде встрани, поклащайки нетърпеливо глава. Много му се иска да тръгнат и тя не го вини за това желание.
Сяда на края на вълнолома. Водата се вълнува в очакване около нея. Вътре се движат разни неща: форми и призрачни контури. Ще поплува малко и ще тръгне, когато е готова. Ако покровителят й вече си е заминал — тя не смята, че това е твърде вероятно, но не е невъзможно, — ще трябва да промени плановете си.
Тя се плъзга в морето, в блестящата зелена памет на Арарат.