— Е, и?
— Ако е дошъл тук, защо просто не ни го казаха?
— Заради причината, поради която е дошъл тук — отвърна Скорпион.
Стигнаха до отварящата се под налягане врата на надуваемата структура. Край нея имаше малка кутия, от която се носеше нещо като жужене на пчели и която захранваше с електричество палатката, поддържаше необходимата разлика в налягането и осигуряваше топлина и други удобства за нейния обитател.
Скорпион огледа внимателно една от раковините и прокара върха на пръста си по острия й ръб, където бе отрязана от нещо по-голямо.
— Той, изглежда, е пообработил крайбрежната ивица.
Васко посочи вече отворената външна врата.
— Във всеки случай, по всичко изглежда, че в момента тук има някой.
Скорпион отвори вътрешната врата. Първото, което видя, беше една койка и спретнато сгънати спални принадлежности. Край нея имаше малко сгъваемо бюро, печка и устройство за синтез на храна, гарафа с филтрирана вода и кутия за хранителните дажби. Все още работеща въздушна помпа и няколко малки раковини върху масата.
— Не може да се каже от колко време отсъства — обади се Васко.
Спътникът му поклати глава.
— Не ще да е много дълго — вероятно не повече от час-два.
Васко се заоглежда, търсейки доказателството, което бе видял Скорпион, за да твърди това. Но нямаше да го открие: прасетата бяха научили отдавна, че острото обоняние, което бяха наследили от своите предци, не е присъщо за обикновените хора. Бяха научили също така, макар и по доста болезнен начин, че хората не обичаха това да им се напомня.
Излязоха отново навън и затвориха вътрешната врата така, както я бяха намерили.
— И сега какво? — попита Васко.
Скорпион откопча резервната гривна за комуникация от китката си и му я подаде. Вече й беше осигурена честота, която изключваше всякаква опасност да бъдат чути от някого на който и да било от другите острови.
— Нали знаеш как да използваш тези неща?
— Ще се оправя. Искате ли да правя нещо конкретно с нея?
— Да. Ще чакаш тук, докато се върна. Надявам се да доведа Клавейн с мен. Но в случай че той първи те открие, кажи му кой си и кой те е изпратил. После ми се обади и предложи на Клавейн да поговори с мен. Ясно?
— А ако не се върнете?
— Най-добре се обади на Блъд.
Васко заопипва гривната.
— Струвате ми се малко притеснен за умственото му състояние, сър. Мислите ли, че може да бъде опасен?
— Надявам се — отговори Скорпион, — в противен случай няма да имаме кой знае каква полза от него. — Потупа по рамото младия мъж. — А сега изчакай тук, докато обиколя острова. Няма да ми отнеме повече от час и съм почти сигурен, че ще го открия някъде край морето.
Скорпион вървеше по равния каменен бряг на острова, разперил късите си ръце за равновесие, без изобщо да се интересува дали изглежда странно или комично.
Забави крачка, тъй като му се стори, че зърва в далечината някаква фигура, която ту излиза от добиващата все по-тъмен нюанс следобедна морска мъгла, ту отново се гмурка в нея. Примижа и се втренчи съсредоточено, като се опитваше по този начин да компенсира отслабването на зрението си, което вече съвсем не беше така остро, както на младини. Той ту се изпълваше с надежда, че миражът в далечината е Клавейн, ту — че ще се окаже плод на собственото му въображение, някаква заблудила го игра на светлината, сянката и скалите.
Колкото и да не му се искаше да го признае, беше неспокоен. Бяха минали шест месеца, откакто бе видял за последен път Клавейн. Времето не беше особено много, поне не в сравнение с продължителността на човешкия живот. Скорпион обаче не можеше да се избави от чувството, че ще срещне познат, когото не е виждал от десетилетия, изкривен до неузнаваемост от живота и преживяванията си. Чудеше се как да реагира, ако се окажеше, че Клавейн действително си бе изгубил ума. Дали изобщо щеше да го разбере, ако наистина бе така? Беше прекарал достатъчно време в компанията на хора, за да предугажда уверено намеренията, настроението и общото им умствено състояние. Казваха, че умът на хората не се различавал чак толкова от свинския. Но когато ставаше дума за Клавейн, Скорпион винаги си напомняше да не се доверява на очакванията си. Клавейн не беше като другите хора. Историята го бе формирала по неподражаем начин и в резултат се беше получило нещо уникално и вероятно чудовищно.
Скорпион беше петдесетгодишен. Познаваше Клавейн през половината си живот, откакто беше пленен от бившата му клика в Йелоустоунската система. Малко след това Клавейн дезертира от редиците на конджоинърите и след като известно време бяха таели взаимни подозрения, в крайна сметка двамата застанаха от една и съща страна на барикадата. Събраха банда разпуснати войници и подбрани привърженици от околностите на Йелоустоун и откраднаха кораб, за да отпътуват за системата Ризургам. По пътя някогашните другари на Клавейн, конджоинърите, ги преследваха и тормозеха. От Ризургам, вече на съвсем друг кораб, пристигнаха тук, на това синьо-зелено, подгизнало от вода топче за игра, наречено „Арарат”. След Ризургам почти не им се беше налагало да се бият, но двамата продължиха да работят заедно за изграждането на временната колония.