— Шест месеца ли? — почти се усмихна Клавейн. — Толкова много време ли мина?
— Шест месеца и една седмица, ако искаш да съм съвсем точен.
— Изобщо не ми се струва толкова дълго. Сякаш току-що съм пристигнал. — Клавейн погледна отново назад към морето и тилът му се озова срещу Скорпион. Скалпът, който прозираше под оредялата бяла коса, имаше същия яркорозов цвят като кожата на прасето. — А понякога ми се струва, че е минало много повече време — додаде старецът, — сякаш никога не съм правил нищо друго, освен да прекарвам всеки ден тук. Понякога имам чувството, че на тази планета няма друга жива душа.
— Все още сме тук — каза Скорпион, — всичките сто и седемдесет хиляди човека. И все още имаме нужда от теб.
— Специално помолих да не бъда обезпокояван.
— Освен ако не става въпрос за нещо важно. Това винаги е влизало в уговорката, Невил.
Клавейн се изправи мъчително бавно. Беше по-висок от Скорпион, но прекомерната слабост сега му придаваше вид на нахвърляна набързо скица. Крайниците му наподобяваха драски на фона на небето.
Скорпион се взря в дланите му. Това бяха фините длани с тънки чувствителни пръсти на хирург. Или може би на водещ разпити. Стържещият звук от допира на дългите му нокти по влажния черен плат на панталоните накара прасето да трепне.
— Е?
— Открихме нещо — поясни Скорпион. — Не знаем точно какво представлява, нито кой го е изпратил, но мислим, че идва от Космоса. Мислим също така, че в него може би има някой.
ДВЕ
Лайтхъгър „Гностично възкачване”, Междузвездното пространство, 2615 година
Главният лекар Грьолие крачеше из кръговите, осветени в зелено коридори на фабриката за тела.
Той ту си подсвиркваше, ту си тананикаше, щастлив, че се намира в своята стихия, че е заобиколен от тихо бръмчащи машини и полузавършени хора. С тръпка на нетърпение помисли за слънчевата система, която се намираше някъде напред, и за многото неща, зависещи от нея. Наистина, не непременно за него самия, но определено за неговия съперник за вниманието на кралицата. Интересно как щеше да приеме тя още един от провалите на Куейч. Доколкото я познаваше, кралица Жасмина нямаше да го понесе особено добре.
Грьолие се усмихна при тази мисъл. Странното беше, че системата, която беше порядъчно голяма, все още нямаше име; никой не си беше направил труда да обозначи една далечна звезда и безинтересните й планети. И не беше имало причина затова. За системата съществуваше информация в навигационната база данни на „Гностично възкачване”, както впрочем и на почти всеки междузвезден кораб, и кратки бележки за основните характеристики на нейното слънце и светове, евентуалните опасности и т.н. Тези данни обаче не бяха предназначени за човешко око. Те съществуваха единствено, за да бъдат разчитани и осъвременявани от други машини, докато изпълняваха безшумно и бързо възложените им корабни функции, смятани за прекалено скучни или прекалено трудни за хората. Въпросната информация представляваше дълга поредица от две цифри: няколко хиляди единици и нули. Показателен за маловажността на системата бе фактът, че тя бе изисквана само три пъти през цялото време, откакто функционираше „Гностично възкачване”. И беше допълнена и обновена веднъж.
Грьолие знаеше: той беше проверявал, от чисто любопитство.
Сега обаче, може би за първи път в историята, системата предизвикваше по-траен интерес. Тя все още нямаше име, но липсата му започваше да поражда известен смут, дотам, че кралица Жасмина звучеше малко по-раздразнено всеки следващ път, когато беше принудена да говори за мястото като за „системата пред нас” или „системата, която наближаваме”. Но Грьолие знаеше, че тя няма да благоволи да й даде име, преди да се убеди в ценността й. А ценността на системата беше изцяло в ръцете на Куейч, нейния фаворит, който започваше да губи благосклонността й.
Грьолие поспря край едно от телата. То се намираше в прозрачното поддържащо го желе зад зеленото стъкло на цистерната, в която трябваше да оживее. Около основата й имаше редица контролни бутони за неговото хранене, едни от които бяха натиснати, а други — издърпани. С тяхна помощ се осъществяваше контрол над деликатната биохимична среда за хранителната матрица. С бронзовите колела вентили, поставени отстрани на цистерната, се правеше фината настройка по доставянето на обемните химически вещества като вода или физиологичен разтвор.
Към цистерната беше прикрепен дневник, който отразяваше историята на клонирането на тялото. Грьолие разгърна набързо ламинираните му страници, за да се увери, че всичко е както трябва. Течността на повечето тела във фабриката никога не беше изливана, но този екземпляр — зряло женско тяло — веднъж вече беше затоплян и използван. Раните по него зарастваха в резултат на регенериращите процедури, белезите по корема ставаха невидими, новият крак вече почти беше достигнал по размери здравия. Жасмина не одобряваше тези „кърпежи”, но нуждата й от тела надвишаваше производствения капацитет на фабриката.