Грьолие потупа нежно стъклото.
— Добре се получава.
Продължи нататък, като проверяваше по нещо и на другите тела. Понякога един поглед беше достатъчен, но в повечето случаи спираше, за да прелисти дневника и да направи някоя и друга настройка. Той много се гордееше със спокойната компетентност на работата си. Никога не се хвалеше с уменията си и не обещаваше нещо, ако не беше абсолютно сигурен, че е в състояние да го направи… за разлика от Куейч, който раздаваше бомбастични обещания наляво-надясно от мига, в който стъпи на „Гностично възкачване”.
Известно време този начин на действие се бе радвал на успех. Мястото на Грьолие — отдавна станал най-близката личност за кралицата, с която тя споделяше всичко — временно бе узурпирано от показната особа на новодошлия. Единственото, което чуваше, докато работеше върху нея, беше как Куейч щял да промени в положителна посока съдбата им, как Куейч бил направил това, как бил казал онова… Кралицата беше започнала дори да се оплаква от начина, по който Грьолие изпълняваше задълженията си, че фабриката осигурявала прекалено бавно тела, а прилаганите при недостиг на внимание терапии губели ефективността си. За кратко Грьолие дори се изкуши да опита нещо, което да грабне наистина вниманието й, нещо, което да му върне доброто й разположение.
И сега го изпълваше дълбока радост, че не беше прибягнал до подобни мерки. Просто беше достатъчно да изчака търпеливо и да остави Куейч сам да изкопае гроба си, като предизвика надежди и очаквания, които не е в състояние да осъществи. За жалост — на Куейч, не на Грьолие — Жасмина беше приела буквално думите му. Ако можеше да се съди по настроението на кралицата, той бе на път да получи специалното лечение на главата и тялото.
Грьолие спря пред зрелия мъж, който бе започнал да проявява аномалии в развитието си при последния преглед. Беше пренастроил показателите на цистерната, но очевидно нямаше резултат. За нетренираното око тялото изглеждаше нормално, но му липсваше симетрията, за която копнееше Жасмина. Грьолие поклати глава и постави ръка върху един от лъскавите месингови вентили. Визитата при това тяло беше винаги трудна. То не отговаряше абсолютно на стандартите на фабриката, но това се отнасяше и за възстановителните работи. Дали не беше настъпил моментът да накара Жасмина да приеме понижаването на качеството? Все пак тя беше причината фабриката да работи постоянно с максималния си капацитет.
Грьолие реши все още да не го прави. Ако беше научил нещо от неприятната история с Куейч, то беше да поддържа стандартите си. Жасмина щеше да го смъмри, че се е провалил с едно тяло, но в крайна сметка това щеше да я накара да уважава преценките и предаността му към съвършенството.
Затвори вентила, който блокираше достъпа на физиологичен разтвор. Коленичи и направи същото с повечето вентили, осигуряващи хранителни вещества.
— Съжалявам — обърна се той към гладкото, безизразно лице зад стъклото, — но нещата с теб просто не се получиха както трябва.
Хвърли последен поглед към тялото. След няколко часа процесът на клетъчно разграждане щеше да стане гротескно очевиден. Тялото щеше да се разложи и изграждащите го химически вещества щяха да се рециклират, за да се използват другаде във фабриката.
В слушалките му прозвуча глас и той докосна с пръст апаратурата.
— Грьолие… очаквах вече да си при мен.
— На път съм, мадам.
Върху цистерната засвятка червена светлина в синхрон с алармата. Грьолие изключи звука и предупредителната светлина. Във фабриката за тела спокойствието се възвърна, само от време на време тишината се нарушаваше от клокочещия звук от притока на хранителни вещества или от приглушеното щракване на далечен вентилен регулатор.
Грьолие кимна, удовлетворен, че всичко е под контрол, и продължи нататък, все така без да бърза.
В мига, в който Грьолие затвори и последния вентил за хранителни вещества, сензорната апаратура на „Гностично възкачване” засече някаква аномалия. Тя бе краткотрайна, продължи само частица от секундата, но беше достатъчно необичайно в потока от информация да се появи знаменце — изключително събитие, което показваше, че нещо заслужава да му се обърне внимание.