За сензорния софтуер това беше всичко: аномалията не беше продължителна и сега всички системи действаха нормално. Знаменцето беше чиста формалност; дали трябваше да се предприемат някакви действия зависеше вече от напълно отделен и малко по-интелигентен сектор на проследяващия софтуер.
Вторият сектор, натоварен да следи здравословното състояние на всички сензорни подсистеми в кораба, улови знаменцето заедно с другите няколко милиона знаменца, вдигнати в същия цикъл, и му отдели място в списъка с изпълняваните от него задачи. От края на аномалията бяха изминали по-малко от двеста хилядни от секундата, цяла вечност според компютърните измерения, но неизбежно следствие на значителните размери на кибернетичната нервна система на който и да било лайтхъгър. За комуникациите между два от краищата на „Гностично възкачване” бяха необходими три до четири километра основен кабел, като дължината нарастваше до шест-седем километра, когато сигналът трябваше да обиколи цялата му структура.
На един толкова голям кораб нищо не се случваше бързо, но разликата в практически смисъл не беше кой знае каква. Огромната маса на „Гностично възкачване” беше причина за мудните му реакции към външни събития: той се нуждаеше от светкавични реакции също толкова, колкото и един бронтозавър.
Като проследи сигнала, отговарящият за здравословното състояние сектор стигна до куп проблеми.
По-голямата част от няколкото милиона събития, които прегледа, изглеждаха съвсем безобидни. На базата на статистическите очаквания за грешки той успя да изключи като подозрителни повечето знаменца без колебание. Случайни грешки, които не бяха индикатор за някакъв по-сериозен проблем в корабния хардуер. Едва сто хиляди изглеждаха съвсем леко подозрителни.
Вторият сектор направи това, което правеше винаги на този етап: събра стоте хиляди аномални събития в един пакет, добави към него собствените си коментари и предварителни открития и го предаде към третия сектор на проследяващия софтуер.
През повечето време въпросният трети сектор не правеше нищо: съществуваше единствено, за да изследва аномалиите, които му изпращаха по-глупавите сектори. Пробуден по този начин, той изследва досието с целия интерес, който му позволяваше да изпитва неговото съзнание. По машинните стандарти той също се намираше под интелекта на гама нивото, но вършеше работата си вече от толкова време, че бе натрупал огромен евристичен опит. За третия сектор беше обидно ясно, че повече от половината изпратени му събития в никакъв случай не заслужаваха неговото внимание, но останалите случаи бяха по-интересни и той се зае с тях. Две трети от тези аномалии бяха повтарящи се нарушители: доказателство за системи с реални, но преходни недостатъци. Нито една от тях обаче не беше в критичните области на корабните функции, затова можеха да ги оставят и да не се занимават с тях, докато не станат по-сериозни.
Една трета от интересните случаи бяха нови. Може би деветдесет процента от тях бяха от проблемите, които можеха да се очакват от време на време, поне такъв бе изводът, който се налагаше от познанията на сектора за различните участващи хардуерни компоненти и софтуерни елементи. Само една шепа от тях евентуално бяха в жизненоважни области и, слава Богу, всички те можеха да бъдат оправени с рутинни методи. Почти без да премигне, секторът разпрати инструкции към съответните части на кораба, които отговаряха за поддръжката на неговата инфраструктура.
В различни точки на кораба слуги, натоварени с различни задачи, предимно поправка и разнасяне на товари, получиха нареждания за изпълняването на нови задължения. За осъществяването на някои от тях вероятно щяха да им бъдат необходими седмици, но рано или късно щяха да приключат.
Оставаше съвсем малка част от възможни грешки, които биха могли да предизвикат притеснения. Те бяха по-трудни за обяснение и не ставаше веднага ясно как да се нареди на слугите да се справят с тях. Секторът не се разтревожи ненужно, защото подобни малки неприятности обикновено се оказваха доброкачествени. Но засега нямаше друг избор, освен да изпрати озадачаващите изключения на още по-висш сектор на корабната автоматика.
И така аномалията се придвижи още три сектора по-нагоре, за да бъде изследвана от все по-интелигентни системи.
Когато пакетът достигна до финалния сектор, в него бе останало само едно събитие: първоначалната преходна сензорна аномалия, която бе продължила съвсем малко повече от половин секунда. Никой от по-нисшестоящите сектори не беше в състояние да я обясни с помощта на обичайните статистически модели и правила за изнамиране.