Някое събитие достигаше толкова високо в системата само един-два пъти на минута.
Сега в работата за първи път вземаше участие нещо с реален интелект. Субперсоната от гама ниво, която отговаряше за разследването на изключенията от шести сектор, беше част от последната защитна линия между кибернетиката и корабния екипаж от плът и кръв. Именно тя изпълняваше трудната задача да определя дали дадена грешка заслужава вниманието на управляващите я хора. С годините се беше научила да не обявява тревога прекалено често, в противен случай собствениците й можеха да решат, че се нуждае от обновяване. Затова субперсоната прекара в агония дълги секунди, докато измисли какво да прави.
Най-накрая реши, че тази аномалия е една от най-странните, на която се е натъквала. Обстойният оглед на всички логични пътеки в сензорната система така и не обясни как е могло да се случи нещо толкова необичайно.
За да изпълнява ефикасно работата си, субперсоната трябваше да има абстрактно разбиране за реалния свят. Не нещо прекалено сложно, но достатъчно, за да преценява разумно на кои видове външни феномени е вероятно да се натъкнат сензорите и на кои е дотолкова невероятно, че могат да бъдат интерпретирани като халюцинация, възникнала в по-късен етап от преработката на фактите. Тя трябваше да разбира, че „Гностично възкачване” е физически обект, който се намираше някъде в пространството. Трябваше да разбира също така, че събитията, записани от сензорната мрежа на кораба, са причинени от обекти и кванти, които са в това пространство: песъчинки, магнитни полета, радарно ехо от близкостоящи тела и от радиацията от по-отдалечени феномени — планети, звезди, галактики, квазари, сигнали на космическия фон. За целта беше необходимо да е в състояние точно да преценява как би трябвало да се държи завърналата се от всички тези обекти информация. Никой никога не беше давал на субперсоната тези правила. Тя ги беше формулирала сама с течение на времето, въвеждайки нужните корекции, когато натрупваше повече факти. Беше наистина безкрайна работа, но на този напреднал стадий на играта тя смяташе, че се справя наистина впечатляващо.
Знаеше например че планетите или по-точно абстрактните обекти в нейния модел, които отговаряха на планетите — определено не можеха да са причина за това. Грешката беше напълно необяснима като събитие от външния свят. Нещо вероятно се беше развило изключително не както трябва в стадия на улавяне на информация.
Субперсоната размишлява още известно време над това. Дори да приемеше въпросното заключение, обяснението на аномалията пак беше много трудна задача. Тя беше странно избирателна и бе засегнала единствено самата планета. Нищо друго, дори луните, не беше направило каквото и да е с дори леко странен привкус.
Субперсоната промени мнението си: аномалията все пак трябваше да е с външен произход и в такъв случай моделът й за външния свят се оказваше шокиращо погрешен. Това заключение също не й допадна. От много отдавна не й се беше налагало да обновява така драстично модела си и тази перспектива я изпълни с болезнено чувство на съпротива.
И дори още по-лошо — това наблюдение може би означаваше, че самият „Гностично възкачване” беше… е, не точно заплашен от непосредствена опасност — от въпросната планета все още ги деляха десетки светлинни часове — но се носеше към нещо, което можеше, в определен момент в бъдещето, да изложи кораба на риск.
В такъв случай, реши субперсоната, нямаше друг избор, освен да предупреди екипажа.
Това означаваше само едно: приоритетен разговор с кралица Жасмина.
Субперсоната установи, че в момента кралицата се информира за настоящото състояние на нещото по любимия си визуален начин. Както беше оторизирана да прави, тя пое контрола над информационния канал и изчисти екрана му, за да го подготви за предстоящото излъчване на аварийния бюлетин.
Приготви съвсем прост текст: СЕНЗОРНА АНОМАЛИЯ: НЕОБХОДИМ Е СЪВЕТ.
За миг, значително по-кратък от половината секунда, която бе продължило първоначалното събитие, посланието се появи върху екрана на кралицата, опитвайки да привлече вниманието й.
После субперсоната промени намерението си.
Може би допускаше грешка. Аномалията, макар и необичайна, беше изчезнала. От по-долните сектори не бяха пристигнали повече доклади за нови странни прояви. Планетата се държеше по начина, по който субперсоната винаги бе смятала, че би трябвало да се държи една планета.