Таня и Лизе се срещнали във влака на път за Швеция. И двете били от Северна Германия, но не се познавали отпреди. Контактът бил осъществен незабавно и двете станали като сестри.
Лизе нямала определени планове и затова Таня предложила да я заведе в малко село на западния бряг на Швеция на име Фелбака.
– Защо точно Фелбака? – попита Патрик с куция си немски.
Отговорът се позабави. Това било единствената тема, която Таня не обсъждала с охота, и Лизе призна, че не знае. Единственото, което казала Таня, било, че имала работа там. Когато я свършела, щели да продължат пътуването си из Швеция, но първо трябвало нещо да потърси. Темата изглеждала деликатна и Лизе повече не попитала. Само се радвала, че има компания за пътешествието, и с удоволствие последвала Таня, независимо от причините, които имала да тръгне тъкмо за там.
Три дни живели на къмпинга в Селвик, когато Таня изведнъж изчезнала. Заминала рано сутринта, казала, че през деня има работа и че ще се върне някъде следобед. Станало следобед, после вечер, после нощ и с придвижването на часовниковите стрелки тревогата на Лизе се засилила. На другата сутрин в туристическото бюро на площад "Ингрид Бергман" ѝ обяснили как да стигне до най-близкото полицейско управление. Заявлението ѝ било прието и сега искала да знае дали имат някакви новини.
Патрик бе истински шокиран. Не му бяха съобщавали за никакво изчезване. Усети как стомахът му се свива. Отговорът на запитването му за сигнала на Лизе потвърди опасенията му. Всичко, разказано от Лизе за нейната приятелка, съвпадаше с мъртвата жена в Кралската клисура и той със свито сърце показа снимка на мъртвата. Хлипанията на Лизе потвърдиха онова, което вече подозираше. Мартин вече можеше да престане да звъни по телефоните, а някой щеше да понесе отговорността, че не е докладвал за изчезването на Таня, както се полага. Загубиха много безценни часове напразно и Патрик прекрасно знаеше къде да търси виновника.
Патрик вече бе тръгнал за работа, когато Ерика се събуди от сън, който като никога бе дълбок и без сънища. Погледна часовника. Беше девет, а от долния етаж не се чуваше и звук.
Малко по-късно напълни каната с кафе и започна да застила масата за себе си и своите гости. Те се намъкнаха в кухнята един по един, всеки по-сънлив от другия, но бързо се ободриха, щом запресягаха към закуската.
– Оттук за Костер ли заминавате?
Въпросът на Ерика бе колкото учтив, толкова и изпълнен с очакване да се отърве час по-скоро от тях.
Кони размени бърз поглед с жена си и каза:
– Ами Брита и аз поговорихме малко по въпроса снощи и решихме, че след като така и така сме тук, а и времето е толкова хубаво, да идем на някой от островите през деня. Нали имате лодка?
– Ами да, имаме... – неохотно призна Ерика. – Макар да не съм сигурна дали Патрик ще иска да ви я заеме. Заради застраховката и... – изстреля бързо тя.
Краката ѝ се подкосиха от яд при мисълта, че могат да останат няколко часа повече от предвиденото.
– Защото мислехме да ни закараш до някое хубаво място и да ти се обадим, когато сме готови да се връщаме.
Това, че в този миг Ерика не намери думи да отговори, за Кони бе знак за съгласие. Ерика призова висшите сили да я дарят с търпение и си внуши, че не си струва да си влошава отношенията с роднините заради някакви си няколко часа в тяхната компания. Освен това през деня нямаше да общува с тях и дано когато Патрик се върне от работа, вече да са си заминали. Бе решила да сготви нещо по-специално и да си направят уютна вечер. Все пак беше в отпуск. А и кой знае колко време щеше да им остава само за тях двамата, когато се появи бебето, по-добре да се възползват сега.
Когато след много туткане опакова нещата си за плаж, семейство Флуд пое към пристанището. Лодката, малка синя дървена черупка, беше ниска и бе трудно да се влезе в нея от кея на Бадхолмен, Ерика се измъчи, докато намести вътре огромното си туловище. След като кръстосваха цял час в търсене на "пуста скала, или най-добре плаж", най-накрая откриха малък залив, като по чудо пропуснат от другите туристи. Ерика ги остави на плажа и пое към дома. Да се качи на кея без чужда помощ изглеждаше най-невъзможното нещо на света, така че се наложи да помоли няколко минаващи туристи да ѝ помогнат.
Потна, сгорещена, уморена и проклинаща, Ерика подкара колата към къщи, но промени решението си точно преди яхтклуба и рязко сви вляво, вместо да продължи към Селвик. Взе десния планински завой, мина покрай спортното игрище и жилищния комплекс "Хълмът" и паркира пред библиотеката. Трябваше да е луда да прекара остатъка от деня без работа у дома. Патрик щеше да протестира, но тя ще му помогне с разследването, независимо дали иска, или не!