Когато пристигна в управлението, Ернст с треперещи крака се отправи към стаята на Хедстрьом. Предусети голяма беда още щом Патрик му се обади по мобилния и със стоманен глас му заповяда веднага да се яви в кабинета му. Разрови паметта си, опитвайки да се сети в какво са го заловили, но се принуди да признае, че има доста голям избор, за да направи точното предположение. Беше майстор на клинченето, което бе издигнал до равнището на висше изкуство.
– Сядай.
Смирено изпълни заповедта на Патрик и нахлузи на лицето си инатлива гримаса като защита срещу приближаващата се буря.
– Кое пък е чак толкова належащо? Имах си работа и само защото по случайност са ти възложили едно разследване не означава, че можеш да ме разкарваш насам-натам.
Атаката бе най-добрата защита, но ако се съдеше по все по-облачното изражение на Патрик, май не и в този случай.
– Приемал ли си заявление за изчезнала немска туристка преди една седмица?
По дяволите. Беше забравил за това. Малкото русо девойче дойде тъкмо преди обед и той само гледаше как да я разкара, за да отиде да яде. Все едно, нищо не излизаше от тези заявки за изчезнали приятели. Най-често той лежеше мъртвопиян в някоя канавка, или тя бе отишла у някое гадже. Мамка му. Знаеше, че ще си плати един ден. И как пък не свърза това с онази, която намериха вчера, ама след дъжд качулка. Сега ставаше въпрос да намали вината.
– Ами... да, май приех.
– Май си приел!
Обичайно спокойният глас на Патрик отекна като гръм в малката стая.
– Или си приел съобщението, или не си го приел. Няма средно положение. И ако си го приел... къде е сега?
Патрик бе толкова ядосан, че заекваше.
– Не разбираш ли какво време струва това на следствието?
– Е, наистина, но откъде да знам, че...
– От теб не се иска да знаеш, а да изпълняваш служебните си задължения! Надявам се това повече никога да не се случва! Сега трябва да наваксваме изгубените часове.
– Има ли нещо, което мога да направя...
Ернст приглуши гласа си колкото можа и на пръв поглед изглеждаше, че съжалява безкрайно. В себе си изпсува, че е привикан от някакво пале по този начин, но след като сега Хедстрьом се радваше на доверието на Мелберг, щеше да е глупаво още повече да влошава положението си.
– Направил си достатъчно. Аз и Мартин продължаваме с разследването. Ще поемеш пресните случаи. Получихме сигнал за влизане с взлом във вила в Шепщад. Говорих с Мелберг и той разреши ти да заминеш.
Като знак, че разговорът е приключил, Патрик обърна гръб на Ернст и яростно затрака по клавиатурата.
Ернст с мърморене се изниза навън. Е, не е пък чак толкова страшно да пропуснеш да напишеш един мъничък доклад. При сгоден случай щеше да поговори с Мелберг дали е подходящо човек с толкова лабилно настроение да бъде отговорен за разследване на убийство. Да, да, щеше да го направи, щеше.
Пъпчивият младеж пред него бе истински учебник по летаргия. Върху чертите на лицето му бе изписана безнадеждност и явно отдавна му бе втълпено, че животът е безсмислен. Якоб добре познаваше признаците и не можеше да не приеме предизвикателството. Знаеше, че притежава властта да промени живота на момчето, и доколко щеше да успее, зависеше само от това, дали самото момче изпитва каквото и да е желание да бъде вкарано в правия път.
В Общността на доверието работата на Якоб с младежите бе добре известна и уважавана. Много бяха прекършените души, минали през имението, за да си тръгнат после оттам като достойни членове на обществото. Все пак пред околния свят религиозният аспект много не се изтъкваше, тъй като държавните институции лесно отказваха да дават субсидии. Винаги се намираха безбожници, които да закрещят: "Секта!", веднага щом някой надигнеше глава над баналната им представа за религията.
Уважението, на което се радваше, дължеше най-вече на собствените си качества. Но не можеше да отрече, че известна част трябваше да припише и на факта, че дядо му бе Ефраим Хулт, Проповедникът. Естествено, дядо му никога не бе принадлежал към тази конгрегация, но репутацията му бе толкова широко известна по целия бухусленски бряг, че отекваше във всички групи, изповядващи свободната религия. Консервативната Шведска църква, разбира се, гледаше на Проповедника като на шарлатанин, но от друга страна това правеха и всички, които проповядваха пред празни църковни пейки в неделните дни, така че по-разкрепостените групи християни не обръщаха особено внимание на критиките.