– Здравей, мили.
Тя се надигна на пръсти, за да може да я целуне по бузата.
– Здравей. Още ли не са си заминали? – тихо попита Патрик и надникна в дневната.
– Не, и май изобщо не възнамеряват. Какво, по дяволите, ще правим? – отвърна Ерика също тихо и завъртя очи, за да подчертае недоволството си от ситуацията.
– Не могат да останат още един ден, без да питат, нали?
Патрик изглеждаше разтревожен.
Ерика прихна.
– Само да знаеше колко гости приемаха родителите ми тук лятно време! Идваха за мъничко и после оставаха по една седмица, очаквайки пълно обслужване и безплатна храна. Хората са луди. А роднините винаги са най-лоши.
Патрик изглеждаше ужасен.
– Как така ще останат цяла седмица! Трябва да направим нещо. Не можеш ли да им кажеш да си вървят?
– Да бе, защо пък аз да им казвам?
– Защото са твои роднини.
Ерика бе принудена да признае, че е прав. Нямаше друг изход, освен да преглътне горчивия хап. Отиде в дневната да разбере плановете на гостите, но така и не успя.
– Какво има за ядене?
Четири чифта очи в очакване се втренчиха в нея.
– Ами...
Направо се вцепени от нахалството им. Мислено прерови хладилника.
– Спагети с кайма и сос. След час.
Идеше ѝ сама да се ритне отзад, когато отиде при Патрик в кухнята.
– Какво казаха? Кога заминават?
Без да гледа Патрик в очите, Ерика каза:
– Всъщност не знам. Но след час ще има спагети с кайма и сос.
– Нищо ли не им каза?
Сега Патрик завъртя очи.
– Не е толкова лесно. Опитай сам и ще видиш.
Ерика раздразнено изпухтя и започна нервно да вади тенджери и тигани.
– Ще трябва да ги изтърпим още една вечер. Утре ще им кажа. Я започни да режеш лук, сама не мога да сготвя вечеря за шестима.
Работиха в кухнята известно време в потискаща тишина, докато накрая Ерика не се сдържа.
– Днес бях в библиотеката и намерих малко материал, от който може би ще имаш полза. Тук е.
Тя посочи с глава към кухненската маса. Там лежеше спретната купчина напечатана хартия.
– Нали ти казах да не...
– Да де, знам. Но вместо да седя у дома и да зяпам стените, свърших тази работа и ми беше доста забавно. Така че недей да мърмориш.
Патрик вече се бе научил да си държи устата затворена в такива ситуации, затова седна до кухненската маса и започна да преглежда материалите. Бяха вестникарски статии за изчезването на двете момичета и той ги зачете с голям интерес.
– Мамка му, страхотно! Слушай, ще взема това утре в службата и ще го разгледам по-подробно, но изглежда супер.
Той отиде при нея до печката, застана зад гърба ѝ и обви с ръце подутия ѝ корем.
– Виж, не съм искал да мърморя. Просто се страхувам за теб и бебчето.
– Знам.
Ерика се обърна и обви с ръце шията му.
– Но не съм направена от стъкло и щом някога жените са работили на полето, на практика докато родят, то и аз мога да седна в една библиотека и да разлиствам документи, без нещо да ми се случи.
– Да, добре, знам.
Той въздъхна.
– Само да се отървем от тия съквартиранти, ще се погрижим повече за себе си. Но ще ми обещаеш, че ще ми кажеш, ако искаш да остана у дома някой и друг ден. В управлението знаят, че работя по своя инициатива, а ти си по-важна от всичко.
– Обещавам. Но сега ми помогни да приготвя храната, та поне децата да се успокоят.
– Съмнявам се, че ще се успокоят. Може би трябваше да им дадем по една близалка с уиски преди ядене, та да заспят.
– Ама че си гаден. По-добре сервирай на Кони и Брита по едно, та поне те да са в настроение.
Патрик така и направи, като тъжно загледа бързо спадащото ниво в бутилката с най-доброто му малцово уиски. Ако останеха още някой и друг ден, колекцията му от уиски никога нямаше да е същата.
3
ЛЯТОТО НА 1979
Отвори очи с изключителна предпазливост. Причината бе главоболието, от което я боляха чак корените на косата. Но странното бе, че и с отворени очи видя плътен мрак. В един панически миг помисли, че е ослепяла. Може би снощният домашен алкохол, който пи, да е бил лош, беше чувала разни истории за младежи, ослепели от домашен алкохол. След няколко секунди околната обстановка слабо започна да изплува от тъмнината и тя разбра, че нищо ѝ няма на зрението, просто се намира на неосветено място. Погледна нагоре да провери има ли звездно небе или лунен рог, в случай че лежи някъде навън, но веднага разбра, че през лятото никога не става толкова тъмно и че щеше веднага да види прозрачната светлина на северната лятна нощ.