За тях, както за повечето професионалисти, влизащи често в контакт със смъртта и нещастията, шеговитият тон бе начин да се справят с ежедневната служебна ситуация, без да подценяват сериозността на онова, пред което бяха изправени.
– Да не би вече да сте ѝ направили аутопсия? Мислех, че хората се трепят един друг по-често в тази непоносима жега – продължи Мартин.
– Ами донякъде си прав. Фитилът се пали по-бързо у хората заради горещината, но през последните дни имаме известен спад, така че се справихме с вашия случай по-бързо, отколкото предполагахме.
– Да чуем тогава.
Мартин затаи дъх. Голяма част от успеха на следствието зависеше от заключенията на съдебномедицинския отдел.
– Едно е ясно, нямаме си работа с някой симпатяга. Причината за смъртта установихме сравнително лесно, била е удушена, но онова, което е било извършено с нея преди смъртта, е наистина смайващо.
Педерсен направи пауза, сякаш за да си сложи очилата.
– Да?
Мартин не можа да скрие нетърпението си.
– Да видим... Това ще дойде и при вас по факса... Хм.
Педерсен зачете и ръката на Мартин се изпоти, докато стискаше слушалката.
– Ето. Четиринайсет фрактури на различни места по скелета. Всички причинени преди настъпването на смъртта, ако се съди по различните степени на заздравяване.
– Искаш да кажеш...
– Искам да кажа, че някой ѝ е чупил ръце, крака, пръсти на ръцете и краката в продължение на горе-долу една седмица.
– В един и същи ден ли са чупени или в различни дни?
– Както казах, фрактурите са в различна степен на заздравяване, така че професионалното ми мнение е, че датират от различни дни. Направил съм скица на евентуалния ред, в който е било извършвано чупенето на костите. Във факса, който ви изпратих, има повече подробности. Освен това по тялото има и доста външни прорезни рани. И те в различни стадии на заздравяване.
– Мамка му.
Мартин не можа да сдържи възклицанието си.
– Склонен съм да се съглася с теб.
Гласът на Педерсен прозвуча сухо по телефонната линия.
– Болката, която е преживяла, трябва да е била непоносима.
Известно време мълчаливо размишляваха върху човешката жестокост. После Мартин се съвзе и попита:
– Намерихте ли някакви следи по тялото, които могат да ни свършат работа?
– Да, открихме сперма. Стига да заподозрете някого, можем да го свържем с убийството чрез изследване на ДНК. Разбира се, ще направим проверка и в база данни, но по този начин рядко имаме попадения. Засега регистърът е твърде малък. Можем само да мечтаем за деня, в който ще разполагаме с ДНК-то на всички граждани. Тогава положението ще е съвсем друго.
– Да, можем само да мечтаем. Обвиненията в нарушаване на личната свобода и прочее слагат прът в колелата.
– Ако онова, на което е била подложена жената, не се нарича нарушаване на личната свобода, то просто не знам кое друго би могло да се казва така...
Беше толкова необичайно това философстване от страна на иначе деловия Турд Педерсен, че Мартин разбра – патологът е бил развълнуван от съдбата на жената. Иначе нищо не би му попречило да спи спокойно през нощта.
– Можеш ли да ми кажеш кога е умряла?
– Да, получих резултатите от пробите, направени от техническия отдел на място, и после ги съпоставих със собствените ми наблюдения, така че мога да определя в какъв интервал от време е настъпила смъртта.
– Да чуем.
– По моя преценка тя е умряла някъде между шест и единайсет часа вечерта в деня преди откриването ѝ в Кралската клисура.
Мартин бе разочарован.
– Не може ли малко по-точно?
– Според шведската практика пет часа е най-краткият интервал за случаи като този, така че това е най-доброто, което мога да ти дам. Но вероятността часът на смъртта да е в петчасовия интервал е деветдесет и пет процента. Мога да потвърдя и онова, което със сигурност подозирате, а именно, че Кралската клисура е вторично място на престъплението. Един-два часа след като е била убита, тя е лежала някъде другаде, това личи и от трупните петна.
– Все е нещо. – Мартин въздъхна. – А скелетите? Сигурно си получил данните от Патрик и знаеш на кого подозираме, че са?
– Да, получих ги. С тях още не сме съвсем готови. В края на краищата не е толкова просто да се намери зъбна карта от седемдесетте години, но работим под пълна пара и веднага щом сме готови, ще ви съобщим. Онова, което мога да кажа, е, че са два женски скелета и възрастта, изглежда, съвпада с вашите предположения. Бедрената кост на едната жена сочи, че е раждала дете, което също съвпада с получените от вас данни. Най-интересното от всичко е, че и двата скелета са с подобни фрактури като на убитата жена. Между нас казано, дори бих се осмелил да кажа, че фрактурите са почти идентични и при трите жертви.