След развода се хвърли в бурен ергенски живот и остави Ана и децата на мира. И тъкмо когато Ана си помисли, че най-сетне се е спасила, на Лукас новият живот му писна и той отново насочи поглед към семейството си. Като не успя с цветя, подаръци и молби за прошка, реши да поиска попечителство над децата. Прибягна до сума ти безпочвени обвинения, свързани с недостатъците на Ана като майка. Никое от тях не беше вярно, но Лукас можеше да бъде толкова убедителен и чаровен, когато пожелаеше, че тя трепереше от страх. Знаеше, че той всъщност не иска децата. Професионалният му живот нямаше да върви, ако трябваше да се грижи за две малки деца. Надяваше се просто да уплаши Ана и да я накара да се върне при него. В моменти на слабост тя бе готова да го направи. Същевременно знаеше, че е невъзможно. Това щеше да ѝ бъде краят. И не се поддаваше.
– Лукас, няма никаква полза от този спор. След развода някак си уредих живота и ти трябва да направиш същото. Наистина срещнах друг мъж и трябва да свикнеш с това. Децата са добре и аз съм добре. Не може ли да се справим с това като зрели хора?
Тонът бе умоляващ, но тишината на другия край бе красноречива. Ана разбра, че е преминала границата. И когато чу сигнала, сочещ, че Лукас чисто и просто е затворил, знаеше, че по някакъв начин ще плати за това. И то скъпо.
4
ЛЯТОТО НА 1979
Адската болка в главата ѝ я накара да задраска лицето си с пръсти. Когато ноктите ѝ издраха две дълги черти върху кожата, болката бе почти успокояваща в сравнение с пръскащото главата ѝ главоболие и това ѝ помогна да се концентрира.
Все още бе тъмно, но нещо я бе изтръгнало от дълбокия ѝ унес. Над главата ѝ се появи малка ивица светлина и докато, примижавайки, гледаше нагоре, ивицата леко се разшири. Непривикнала към светлина, тя не видя, но чу, че някой минава през цепнатината, разширила се до отвор, и слиза по някаква стълба. Някой, който се приближаваше все повече в тъмнината. Объркването ѝ пречеше да установи дали чувства страх, или облекчение. И двете чувства бяха там, смесени, и ту едното, ту другото взимаше връх.
Последните стъпки към мястото, където лежеше свита на кълбо като ембрион, бяха безшумни. Усети ръка, която поглади главата ѝ. Може би жестът бе успокояващ, но простотата на движението усили ужаса ѝ.
Ръката продължи пътя си по тялото ѝ и тя затрепери в мрака. За секунда ѝ мина през ум, че трябва да окаже съпротива на странника без лице. Но мисълта изчезна така бързо, както бе дошла. Тъмнината бе плътна, силата на галещата я ръка проникваше през кожата ѝ, през нервите, през душата ѝ. Подчинението бе единственият ѝ избор, съзнаваше го с ужасяваща яснота.
Когато галенето премина в извиване, дърпане и късане, вече нищо не можеше да я изненада. Някак прие болката. По-лесно бе да се справя с нея сега, когато знаеше, отколкото ужасена да очаква неизвестното.
Вторият разговор с Турд Педерсен се проведе само няколко часа след като Патрик бе говорил с Мартин. Единият скелет бе идентифициран. Принадлежеше на Муна Тернблад, второто момиче, изчезнало през 1979.
Патрик и Мартин заедно прегледаха събраната досега информация. Мелберг блестеше с отсъствието си, но Йоста Флюгаре се бе върнал на работа след добро представяне в състезанието по голф. Разбира се, не го бе спечелил, но за своя огромна изненада и радост бе направил едно hole in one[6] и бе поканен на шампанско в сградата на клуба. Патрик и Мартин три пъти изслушаха как топката още на първия удар влязла в шестнайсета дупка и изобщо не се съмняваха, че до края на деня ще има още няколко пъти. Споделиха радостта на Йоста и Патрик го остави малко да си почине, преди да го въведе в работата по разследването. Така че сега Йоста седеше и звънеше на всички свои приятели по голф да им разкаже за Голямото събитие.
– Значи някакъв Мръсник чупи на момичетата краката, преди да ги убие – каза Мартин. – И ги реже с нож – добави той.
– Да, боя се, че така изглежда. Предполагам, че зад това има някакъв сексуален мотив. Садист, който се възбужда от чуждата болка. Спермата по Таня ясно сочи натам.
– Говори ли с близките на Муна? Искам да кажа, за да им съобщиш, че сме я намерили?
Мартин изглеждаше разтревожен и Патрик го успокои, като го увери, че ще се заеме със задачата.