– Следобед ще отида при баща ѝ. Майка ѝ е умряла преди много години, така че остава да се съобщи само на бащата.
– Откъде знаеш? Познаваш ли ги?
– Не, но Ерика ходи в библиотеката във Фелбака вчера и издири всичко, публикувано в пресата за Сив и Муна. Журналистите периодично са подхващали случая и има интервю със семействата отпреди една-две години. Така че на Муна само баща ѝ е жив, а Сив е имала само майка, когато е изчезнала. Има и една дъщеричка, смятах да говоря и с нея веднага щом получим потвърждение, че Сив е втората жена.
– Би било адско съвпадение, ако е някоя друга.
– Да, смятам, че е тя, но не можем да бъдем съвсем сигурни. Случвали са се и по-странни неща.
Патрик извади книжата, дадени му от Ерика, и ги разгърна като ветрило на бюрото пред себе си. Беше приготвил и папката с разследването, намерено в мазето на архива, за да прегледат цялата информация за изчезналите момичета, с която разполагаха. Във вестникарските статии имаше много данни, които липсваха в материалите на разследването, така че двата източника заедно даваха пълна картина на онова, което знаеха до този момент.
– Виж тук. Сив е изчезнала в средата на лятото на 1979, а Муна две седмици по-късно.
За да внесе яснота и ред в материала, Патрик бе станал от стола си зад бюрото и сега пишеше на дъската, окачена на стената.
– Сив Лантин е видяна жива за последен път, когато карала колело към къщи след купон с приятели. Според най-последното свидетелско показание е завила към Бреке. Тогава било три часа през нощта и я видял шофьор от колата си, който я задминал по главния път. След това никой нито я е чул, нито я е видял.
– Освен Габриел Хулт – каза Мартин.
Патрик кимна утвърдително.
– Да, освен Габриел Хулт, с чиито показания засега няма да се занимаваме. Муна Тернблад изчезнала две седмици по-късно. За разлика от Сив тя изчезнала посред бял ден. Напуснала дома си около три, за да отиде да тича, но така и не се завърнала. Една от тренировъчните ѝ обувки била намерена на пътя по обичайното ѝ трасе за бягане, и толкова.
– Имало ли е някаква прилика между момичетата? Освен че са момичета горе-долу на една възраст.
Патрик не можа да сдържи усмивката си.
– Виждам, че си запознат с полицейската профайлърпрограма. За съжаление трябва да те разочаровам. Ако имаме работа със сериен убиец, което предполагам, че си си наумил, то трябва да ти кажа, че няма никакви външни прилики между момичетата.
Той закачи две черно-бели снимки на дъската.
– Сив е била на деветнайсет, тъмнокоса и закръглена. Говорят, че била доста буйна, и във Фелбака станал скандал, като родила дете на седемнайсет. И тя, и детето живеели при майка ѝ, но според вестниците Сив често излизала да се забавлява и не ѝ било особено приятно да си седи у дома. Затова пък Муна е описана като истинско добро дете, отличничка в училище, имала много приятели и била доста популярна. Висока, светлокоса, спортувала. На осемнайсет години все още живеела у родителите си, защото майка ѝ била болнава и баща ѝ не можел сам да се грижи за нея. Никой не е казал една лоша дума за нея. Така че единственото общо между момичетата е, че са изчезнали безследно от повърхността на земята преди повече от двайсет години и сега се появяват като скелети в Кралската клисура.
Замислен, Мартин подпря с ръка главата си. Двамата с Патрик известно време седяха мълчаливо, разглеждайки вестникарските изрезки и бележките на таблото на стената. И двамата мислеха за момичетата, които са имали пред себе си толкова дълги години живот, преди нещо зло да пресече пътя им. А после и пътя на Таня, от която все още нямаха снимка от времето, когато е била жива. И тя младо момиче с живот, с който да разполага, както сама пожелае. Но и тя мъртва.
– Извършена е била огромна работа. – Патрик извади от папката дебела пачка с написани на машина страници. – Разпитани са приятелите и семействата на момичетата. Колегите са обикаляли от врата на врата из областта. Общо са били проведени около стотина разпита.
– И резултатът?
– Нищо. Не и преди да получат информация от Габриел Хулт. Сам се обадил в полицията и разказал, че видял Сив в колата на брат си в нощта на изчезването ѝ.
– И? Това едва ли е било достатъчно да бъде заподозрян в убийството ѝ.
– Не, но когато братът на Габриел, Йоханес Хулт, бил разпитан, той отрекъл да е разговарял с нея или да я е виждал. Въпреки това, поради липса на по-горещи следи решили да се спрат на него.
– И докъде стигнали?
Очите на Мартин неусетно се бяха разширили от напрежение.
– Доникъде. А след няколко месеца Йоханес Хулт се обесил в собствения си сеновал, така че и тази следа, така да се каже, изстинала.