Децата тичаха наоколо като обезумели, ядосани, че трябва да стоят вътре, а Кони и Брита започнаха да се зъбят един на друг като кучета. Нещата все още не бяха стигнали до пълноценна кавга, но дребните заяждания ескалираха успешно, изкачвайки се до нивото на съскане и хапане. Вадеха се стари грехове и неправди и на Ерика жестоко ѝ се искаше да се качи горе и да метне завивката върху главата си. Но доброто ѝ възпитание определено ѝ пречеше, размахваше ѝ показалец и я принуждаваше да се държи цивилизовано дори в разгара на сражението.
С копнеж запоглежда към вратата още щом Патрик тръгна за работа. Той не можа да скрие облекчението си, че отива в управлението, и тя за миг се почувства изкушена да провери дали ще спази вчерашното си обещание да си остане у дома, когато тя поиска това. Но знаеше, че няма да е справедливо да го направи само защото не иска да бъде оставена насаме с "ужасната четворка", така че му махна през кухненския прозорец като любяща съпруга.
Къщата не бе толкова голяма и сега общият безпорядък започна да приема катастрофални размери. Ерика изрови някакви игри за децата, но това само доведе до разхвърлянето навсякъде из дневната на кубчета с букви, на къщи от Монополи и карти за игра. С усилие се наведе и засъбира малките части от игрите в опит някак да подреди стаята. Разговорът на верандата, където седяха Брита и Кони, ставаше все по-възбуден и тя започна да разбира защо децата бяха толкова невъзпитани. С родители, които се държаха като петгодишни, не бе лесно да се научат на респект към другите и вещите им. Само да мине този ден! Щом спре да вали, ще изгони семейство Флуд. Чест и почитание на доброто възпитание и гостоприемството, но тя трябва да е светица, за да не избухне, ако останат още.
Чашата преля по време на обяда. С наболяващи я крака и дълбаеща болка в края на гръбнака Ерика стоя до печката цял час да приготви обяд, подходящ и за вълчия апетит на Кони, и за капризите на децата, като по собствено мнение успя да се справи доста добре. Печени наденици със задушени макарони трябваше да задоволят всички, но скоро се оказа, че е станала ужасна грешка.
– Уф, мразя наденица. Гадно!
Лиса демонстративно отблъсна чинията си и скръсти ръце с кисело изражение.
– Много жалко, само това се предлага.
Гласът на Ерика беше твърд.
– Но аз съм глаааадна! Искам нещо друго! Мамоооо!
– Не можеш ли да ѝ дадеш нещо друго?
Брита потупа пискуна си по бузката и бе възнаградена с усмивка. Бузите на Лиса победоносно пламнаха и тя въпросително погледна Ерика. Но сега границата бе премината. Сега вече започваше война.
– Няма друго. Или ще ядеш това, което е пред теб, или го остави.
– Но, Ерика, мила, мисля, че си несправедлива. Кони, обясни ѝ как постъпваме у дома, каква е нашата възпитателна политика.
Тя дори не изчака отговора му.
– Не принуждаваме децата си за нищо. Това пречи на развитието им. Иска ли моята Лиса нещо друго, смятаме за правилно да го получи. Искам да кажа, че и тя е индивид с права като всички нас. Как щеше да ти хареса, ако някой те принуди да ядеш нещо, което не искаш? Не смятам, че ще приемеш.
Брита се изказа с най-милия си глас на психолог и внезапно Ерика усети, че мярката е прехвърлена. С ледено спокойствие тя взе чинията на детето, вдигна я над главата на Брита и после я обърна. Надолу. Удивлението от посипалите се върху косата ѝ и под ризата ѝ задушени макарони накараха Брита да замлъкне по средата на изречението.
Десет минути по-късно вече ги нямаше. Вероятно за да не се върнат никога. Възможно бе да я вкарат в черния списък на цялата рода, но дори и при най-добро желание Ерика не би могла да твърди, че съжалява. Хич не се и срамуваше, въпреки че поведението ѝ в най-добрия случай можеше да се определи като детинско. Но усещането, че е намерила отдушник на понесеното през двудневното им посещение, бе фантастично и тя нямаше никакво намерение да моли за извинение.
Останалата част от деня планираше да прекара на дивана на верандата с хубава книга и първата чаша чай за лятото. Животът изведнъж ѝ се стори по-светъл.
Въпреки че бе оскъдна, разкошната зеленина на остъклената му веранда би могла да се сравнява с най-добрите градини. Всяко растение бе отгледано грижливо от семе или фиданка и благодарение на лятната горещина сега атмосферата бе близка до тропическата. В един ъгъл на верандата бе засадил зеленчуци и нищо не можеше да се сравни със задоволството да си откъсне домати, лук и дори пъпеши и грозде, отгледани от собствената му ръка.