– Няма някаква забележима причина за смъртта, но някой е постъпил с нея доста зле. Синини по цялото тяло и няколко порезни рани. И да, лежи върху сиво одеяло. Съдебният патолог е тук и я преглежда, така че да се надяваме скоро да имаме предварително заключение.
– Имаме ли обявена за изчезнала горе-долу на тази възраст?
– Не, не и наоколо. Онази седмица обявиха за изчезнал някакъв пич, но се оказа, че му писнало да седи с жена си в караваната и изчезнал с мадама, която срещнал в "Галерен".
Патрик видя, че екипът се готви внимателно да вдигне жената и да я положи в чувал за мъртъвци. Според правилника ръцете и краката трябваше да бъдат увити в найлон, за да се запазят евентуалните следи, и сега екипът от криминалисти от Удевала рутинно подготвяше трупа. След това одеялото, върху което бе лежала, също щеше да бъде прибрано в чувал, за да бъде обстойно изследвано.
Изненаданият израз на лицата им и трескавите им движения говореха на Патрик, че се е случило нещо неочаквано.
– Какво има?
– Няма да повярвате, но намерихме и кости. И два черепа. Ако се съди по количеството кости, тук трябва да има точно два скелета.
2
ЛЯТОТО НА 1979
Тя здравата залиташе, докато се връщаше с велосипеда у дома в лятната нощ. Пиячката се оказа малко по-яка, отколкото си бе представяла, но това нямаше значение. Беше пълнолетна и можеше да прави каквото си иска. Най-хубавото бе, че поне за малко успя да се отърве от малката. Малката с виковете си, с вечната жажда за нежност и изисквания, които не можеше да изпълни. Ама си беше нейна грешка, че остана да живее с майка си, която направо не ѝ разрешаваше да пристъпи прага, въпреки че вече беше на двайсет. Тази вечер като по чудо я пусна да излезе и да празнува Мидсомар[1].
Ако не беше малката, можеше да живее сама и да печели собствени пари. Да излиза, когато пожелае, и да се връща, когато поиска, без някой да ѝ се бърка. Но с малката нямаше как. Най-вече ѝ се искаше да я бе изоставила, но бабата не се съгласи и сега тя плащаше за това. Щом пък толкова иска малката, да се грижи сама за нея!
Бабето кой знае колко щеше да се вкисне, като я усети да се прибира рано заранта. Дъхът ѝ вонеше на алкохол и на другия ден сигурно щеше да има махмурлук. Но пък си струваше. Откакто се роди проклетничето, толкова забавно не си беше прекарвала.
Подкара колелото направо през кръстовището при бензиностанцията и продължи нататък по пътя. После зави наляво към Бреке, но за малко да се стовари в канавката. Успя да се задържи и увеличи скоростта, за да се изкачи нагоре по стръмния хълм. Вятърът развяваше косата ѝ, а светлата лятна нощ бе тиха. За миг затвори очи и си припомни онази, другата светла лятна нощ, в която германецът ѝ бе направил бебето. Беше красива, греховна нощ, но не си заслужаваше цената, която плащаше.
Внезапно отново отвори очи. Нещо накара колелото рязко да спре и последното, което запомни, бе втурналата се към нея земя.
Като се върнаха в управлението в Танумсхеде, Мелберг, необичайно за него, потъна в дълбоки размисли. Седнал срещу му в трапезарията, Патрик също мълчеше и обмисляше събитията от сутринта. Имаше нужда от нещо подсилващо, но времето беше твърде топло за кафе, а алкохолът едва ли бе подходящ. И двамата разсеяно си вееха с ризите, за да се поразхладят. Две седмици откакто климатикът не работеше и още не бяха намерили кой да го поправи. Сутринта се понасяше, но към обяд горещината ставаше мъчителна.
– Какво, по дяволите, става? – рече Мелберг и замислено се почеса някъде в гнездото от коси, лепнато на върха на главата му, за да прикрие лъсналото теме.
– Нямам представа, ако трябва да съм честен. Женски труп лежи върху два скелета. Ако нямаше труп, всичко щеше да прилича на момчешка игра. Скелети, откраднати от лаборатория по биология или нещо такова, но сега не можем да пренебрегнем факта, че жената е била убита. Чух един от експертите да коментира, че костите не изглеждали пресни. Макар че всичко зависи от това къде са лежали. Дали са били изложeни на лошо време и вятър, или са били на завет. Дано съдебният лекар даде някаква приблизителна оценка на възрастта им.
– Дано. Кога мислиш, че можем да получим доклада му?
Мелберг тревожно сбърчи потното си чело.
– Днес сигурно ще получим първия доклад, после вероятно ще му отнеме няколко дни да проучи всичко по-внимателно. Така че засега ще работим с онова, което имаме. Къде са другите?
Мелберг въздъхна.
– Йоста има свободен ден. Някакво тъпо състезание по голф или нещо подобно. Ернст и Мартин са по задачи. Аника е на Тенерифе. Мислеше, че тук и това лято ще вали. Горкичката. Не е много весело да заминеш от Швеция при такова време.