Понякога му се струваше, че е като в катерича въртележка и докато се върти ли, върти вътре, годините неусетно се изнизват. Всъщност нищо не се бе променило, откакто бяха тийнейджъри, а и сега не виждаше възможност за промяна. Единственото, което даваше смисъл на живота му, бе и единственото, което криеше от Роберт. Дълбоко заседнал в него инстинкт му подсказваше, че нищо добро няма да излезе, ако му се довери. Роберт само щеше да оплеска всичко с мрачните си коментари.
За секунда си позволи да си припомни мекотата на косата ѝ върху грубата му буза и усещането, което изпитваше, когато държеше малката ѝ ръка в своята.
– Ало, не стой там да мечтаеш. Имаме работа да вършим.
Роберт се изправи с увиснала в края на устните му цигара и излезе през вратата. Както винаги, Юхан го последва.
В кухнята Солвейг седеше на обичайното си място. И когато беше малък, и след онова с баща му винаги я виждаше да седи на своя стол до прозореца, докато пръстите ѝ пъргаво боравеха със сложеното на масата пред нея. В далечните му спомени тя беше хубава, но с годините тлъстините се натрупаха върху тялото и лицето ѝ.
Седеше като в транс, пръстите ѝ живееха собствен живот, като непрекъснато нещо потупваха и поглаждаха. Вече двайсет години се занимаваше с тези проклети албуми, пренареждайки ги отново и отново. Купуваше нови и там слагаше картичките и вестникарските изрезки. По-хубави албуми, по-подходящи. Той не беше толкова глупав да не разбере, че това е нейният начин да задържи някогашните щастливи времена, но все някой ден трябваше да осъзнае, че са отминали безвъзвратно.
Снимките бяха от времето, когато Солвейг беше красива. Връхна точка в живота ѝ бе женитбата ѝ с Йоханес Хулт, най-малкия син на Ефраим Хулт, прочутия пастор от Свободната църква и собственик на най-процъфтяващото имение в областта. Йоханес беше хубав и богат, а тя – най-бедното, но и най-хубавото момиче, което можеше да предложи Бухуслен, така твърдяха всички по онова време. Доказваха го запазените статии от времето, когато две години подред я коронясваха за Майска кралица. Статиите и още много черно-бели снимки от младостта ѝ, които бе скътала и които сортираше всеки ден, вече повече от двайсет години. Знаеше, че под слоя тлъстини още го има онова момиче, и чрез снимките се опитваше да го задържи.
Хвърлил последен поглед през рамо, Юхан остави майка си в кухнята и последва Роберт. Както Роберт бе казал, имаха работа за вършене.
Ерика се запита дали да не излезе на разходка, но реши, че не е много умно да го направи точно сега, когато слънцето се е издигнало най-високо и жегата е най-силна. Чувствала се бе прекрасно през цялата бременност, докато жегата не удари сериозно. Оттогава се движеше насам-натам като потящ се кит, отчаяно търсещ прохлада. На Патрик, Бог да го благослови, му хрумна да ѝ купи настолен вентилатор и сега тя го разнасяше със себе си из къщата като скъпоценност. За съжаление се задействаше с ток, така че нямаше как да седи много далеч от контакт. Дължината на кабела ограничаваше възможностите ѝ за избор.
Но на верандата контактът се намираше на идеалното място и тя можеше да се излегне на дивана с вентилатора на масата пред себе си. Нито една поза не ѝ беше удобна повече от пет минути и това я караше непрекъснато да се върти в опити да се намести по-добре. В някои пози получаваше ритник право в ребрата или пък нещо, което вероятно бе ръчичка, упорито я боксираше отстрани и я принуждаваше отново да се мести. Как щеше да изкара още около месец бе истинска загадка.
Бяха заедно само от половин година, тя и Патрик, когато забременя, но колкото и да е странно, това изобщо не ги разтревожи. И двамата вече бяха малко по-възрастни, малко по-сигурни в онова, което искат, и решиха, че нямат причина повече да чакат. Едва сега Ерика започна да изпитва съмнения. Може би трябваше повече да поживеят заедно, преди да предприемат гази стъпка? Дали връзката им щеше да устои, когато внезапно се изправят пред малко странниче, изискващо цялото внимание, което досега си даваха един на друг?
Естествено, първоначалната бурна, сляпа любов бе отминала и сега имаха по-реалистична основа, на която да застанат, по-реален поглед върху добрите и лошите страни на другия, но я си представи, че покрай детето се проявят само лошите страни? Колко пъти бе чувала, че според статистиката голям брой бракове се разпадат през първата година от раждането на детето? Е, добре, сега не си струва да размишлява върху това. Стореното, сторено. Вече няма мърдане. И тя, и Патрик копнееха за това дете с всяка своя фибра. Оставаше надеждата, че този копнеж ще се запази и ще им помогне да издържат на голямата промяна.