Натиснал съм вече на «новела», натиснал съм на «исторически» и мургавата топла секретарка — защо все такава почнах да си я представям? — не закъснява да ми поиска темата и идеята.
— Истината — казвам аз патетично. — Истината от съвременна гледна точка, това искам да видя в един исторически разказ. Възможната за нас, днешните хора, истина за събитието и човека, а не старите заблуди или романтични измишльотини! Ето, твоят чудесен глас ме подсеща: с какъв ли глас са поднасяли истините си Хекуба и Пития, или Сибила, или Кисандра например? Касандра е интересен образ, не намираш ли? И е един от ония според мен изцяло фалшиви митове. Никак не мога да проумея защо тъкмо нея са мразили троянци, защо не са мразели другите пророчици… Впрочем мога да го разбера. Другите пророчици са изричали мъглявите си предсказания из мрака на специални храмове, заблудени в благовонни пушеци и срещу богати жертвени дарове, а това нещастно момиче е съобщавало безплатните си истини по улиците и площадите, с възможно най-простите и ясни думи. Не обича народецът такива пророчици и това е! Кръв иска той да се лее в краката на истините и в тамянен дим да са обвити.
Ето, нещо такова бих казал аз в един исторически разказ, бих смъкнал тия фалшиви була, за да светне, както се вика, голата житейска правда. Опитай се да продължиш тия ми разсъждения, нека видим зад глупавия мит цялата истина за този според мен най-прелестен женски образ на древността. Никоя царска дъщеря от нито една приказка и никоя жена от историята не може да се сравнява с нея по величие и трагизъм. Обикни я и ти, моля те, обикни я, както я обичам и аз!
Пророчицата
Днешната наука гледа с недоверие на ясновидството, но в немалко отделни случаи тя определено греши. Касандра, малката дъщеря на троянския цар Приам, действително умееше да вижда бъдещето. А има ли нещо необикновено в това — колко врачки по света и днес си вадят хляба от тоя древен занаят! Вярно, повечето от тях са спекулантки, но сред тях се срещат и жени с действителни пророчески дарби.
Обикновено това са неуки, понякога дори слепи жени, което също не изглежда случайно. Вероятно обремененият от културата мозък губи своите прорицателни сили. Та и остава ли ти време сам да видиш нещо в бъдещето, когато радиото, телевизията, вестниците непрекъснато те заливат с предсказания за него! Друг е въпросът дали това е свръхестествена дарба, както са смятали в древността, или е пракачество на човешкия мозък, което постепенно е закърнявало с неговата еволюция, както апандиситът ни. Защото безспорно е, че някога ясновидството е било по-често срещано явление и макар да са му приписвали божествен произход, хората са се отнасяли към него както към нещо нормално. Докато днес един истински пророк, който не си служи с никакви технически пособия — нито с утайка от кафе, нито с карти, нито с астрологически пресмятания или поне със средствата за масова информация, а ей тъй изказва пророчествата си направо по улици и площади, не би умрял от глад само ако овреме го затворят в лудницата. Цивилизацията си иска своите задължителни атрибути.
С Касандра обаче нещата бяха усложнени от някои обстоятелства. Троянци не й вярваха не защото не вярваха в ясновидството, а защото около нея витаеше легендата, че самият Аполон я е прокълнал да не й вярват. Аполон се бил влюбил в младата й красота, но Касандра го отблъснала. Тогава той я надарил с дарбата да предсказва бъдещето, а едновременно с това изрекъл проклятието никой да не й вярва.
Ако анализираме тази легенда, ще видим пълната й несъстоятелност. Първо, за древните хора Аполон е бил бог на слъцето, на яснотата, на реда и на изкуствата. Наричали са го още Стрелецът, защото той е въвеждал реда направо с огнените си стрели: убива четиринайсетте деца на Ниоба, понеже се била присмяла на майка му, убива Марсий, защото свирил на арфа не по-зле от него, и така нататък. Оттук е видно, че един макар и много суетен, но иначе простодушен и праволинеен бог, който така лесно се хваща за лъка, едва ли ще си послужи с толкова усложнено и изтънчено в своята жестокост наказание — да създаде пророк, комуто никой да не вярва. И второ: в нито един друг мит не се среща жена, която да е отказала на някого от главните богове. Защо Касандра ще прави тук изключение?