Многобройните авантюри на Зевс, при които той се е маскирвал, за да прелъстява земни жени, не се дължат на тяхната съпротива, а защото по онова време вече доста се е спекулирало именно с тяхната податливост. Мнозина обикновени граждани са се опитвали да се представят за богове, та жените постепенно станали недоверчиви, а и съпрузите им били все по-малко склонни да повярват, че именно тоя или оня бог е вкарал поредното дете в дома им. Подобен е всъщност случаят и с Касандра.
Тя още от малка проявяваше своите ясновидски способности, но с тях само ядосваше родителите си и братята си, като веднага им съобщаваше какви резултати ще дадат техните глупави постъпки. Касандра растеше хубава, но необичана, защото трудно е, дори за родителите, да обикнат едно толкова устато момиче, което непрекъснато изрича неприятни истини. Години по-късно, когато тя беше поиздула вече пазвата на туниката си, а наедрелите й ханшове бяха вдигнали самата туника още по-нагоре, тя продължаваше да се шляе из Троя все така самотна, защото ергените се плашеха от грубата й откровеност. Само веднъж я пожелаха сериозно. Главният жрец на Аполон, който най-добре знаеше как стоят нещата с ясновидството, я завари в празния храм и опита с гръмовни приказки и благовонни илюминации да се представи за бога, комуто служеше, но младата ясновидка го позна и зверски ухапа лъжебожествената ръка, която настояваше да се вмъкне под туниката й.
За да предотврати скандала — момичето беше царска дъщеря, жрецът веднага обяви публично, че тя е отблъснала самия Аполон и той я е прокълнал никой да не вярва на думите й. А хората естествено повярваха на жреца, не на неприятното остроезично момиче, което напразно им разказваше истината за случая.
След този ден самотата на Касандра стана двойно по-страшна. Мъжете вече съвсем не я поглеждаха — щом бе отказала на самия Аполон, значи за тях нямаше никакви шансове. Презряха я и жените. От завист, разбира се: да откажеш не на кого да е, а на най-красивият от красивите, на Слънцеликия! Пък и ако всички почнат така да отказват на боговете, докъде ще се стигне? А цялото й семейство окончателно я намрази, загдето бе му попречила да се сроди с Олимп.
Естествено бе в отговор на такова отношение Касандра да се озлоби към троянци. Но и прорицателските й способности се изостряха, защото известно е, че тъкмо самотата обогатява и наблюдателността, и силата на ума, и познанията за хората. Ето защо тя почти сладострастно предричаше края на славната Троя.
Още в началото тя казваше на брат си Парис: «Парисе, иди, иди домъкни оная хубостница в Троя, че да ви гледам после резила!» И не можеше да се разбере точно окуражава ли го, или го предупреждава. Но все едно никой не я слушаше.
Виж, Хектор, единствения от рода си, когото обичаше, тя предупреди съвсем недвусмислено, не с неясните приказки на другите ясновидки:
— Бате, не излизай срещу Ахил. Ще те утрепе Пелеевият, повярвай ми! Ще те утрепе и като куче ще те влачи около Троя.
Хектор беше не само силен и умен, но и добросърдечен, затова не й отвърна като другите («Я си затваряй калната уста.»), а кротко й каза:
— Знам, сестро, но дългът го налага. С какви очи ще гледам после народа си! — И добави с тъжна насмешка: — Пък и ти каква пророчица ще си ми, ако това, дето го казваш, не излезе вярно! Нали Аполон така те е проклел, ти да казваш истините, пък ние само да не ти вярваме.
След като Хектор загина, нищо вече не свързваше Касандра с родния й град. Тя се катереше по стените му, сякаш пияна от нетърпението си, гледаше към лагера на гърците и караше войниците да й показват кой е Агамемнон, кой е Аякс, Малкия или Големия, и кой е Одисей, който щеше да вкара гибелния кон в Троя. Тя не беше сляпа, както най-добрите храмови ясновидки, но все пак беше доста късогледа и не можеше от толкова далеч да разпознае прославените герои, та си изкарваше яда на бедните войници:
— Е, те тия ще ви видят сметката! Хич не си въобразявайте, че нещо ще направите! Боговете отдавна са го решили.