— Ти ще бъдеш много щастлив с мен. Царството ти ще стане богато, а народът ти ще живее в мир. Ще стигнеш до големи почести и дълбоки старини.
Така предричаха циганките по пазарищата, но в своето усамотение Касандра бе прозряла, че истините носеха само враждебност и самота. Тя бе се убедила, че троянци не й вярваха не заради лъжливото проклятие, а защото хората изобщо не обичат да им се предсказват лоши неща. Дори когато сами виждат безрадостното си бъдеще — та единствено глупаците не разбираха, че Троя не ще издържи обсадата! — те много се огорчават, ако друг им го посочи и инстинктивно предпочитат да не му вярват, да се самоуспокояват.
Резултатът потвърди нейното ново прозрение. Агамемнон я огледа с други очи и никак не му беше трудно да повярва, че ще му е хубаво с нея. Касандра беше красиво момиче. Е, по волята на боговете, вече не момиче, но срещу волята на боговете не се върви, особено когато те са благосклонни към теб. Пък сега те явно бяха благосклонни. И с голяма победа го дариха, и ето каква жена му изпратиха в шатрата!
По настояване на Касандра той раздаде на офицерите и войниците другите свои робини и наложници, които разсейваха царствената му скука по време на дългата обсада на Троя, и не сбърка. Веднага си спечели нова популярност и славата на справедлив главнокомандуващ. За Касандра никой не му завиждаше.
Царица Клитемнестра обаче, чакала вярно толкова години мъжа си, никак не се зарадва, че сред докараната от него огромна плячка се намираше само една робиня. Тя предусети, че една робиня винаги ще е по-опасна от цял харем и не се излъга. Още след първото си посещение на вежливост при царицата цар Агамемнон отново се оттегли при робинята си, която умееше да да му нашепва такива ласкави и радостни неща. Пък и живялата в проклятие жена, зажадняла за обич, не беше като другите скучно покорни наложници. Царската й кръв бушуваше, по царски ненаситна, и Касандра с омайваща алчност умееше да взема от него своето си.
Но Приамовата дъщеря знаеше, че тук не е Троя, където все пак можеше да си приказва, какво си ще. В Микена тя не биваше да си създава врагове, затова първата й работа бе да пресрещне царицата в един от коридорите на двореца и да й поговори със страдалческо откровение:
— Царице моя, аз не съм тука нито по своя воля, нито но волята на твоя Агамемнон, който съвсем е пропилял мъжките си сили край стените на Троя. Не се гневи на боговете, те за добро са го наредили така. Искаш ли да ти открия какво ми казаха за теб?
Коя царица, колкото и горда да е, не желае да узнае бъдещето си?
— Към теб отдавна се е запътил един млад и хубав, и умен мъж — каза й Касандра. — Ти ще бъдеш безкрайно щастлива с него, в едно щастливо процъфтяващо царство. А главното е, че Агамемнон нищо няма да забележи. Боговете съвсем са го заслепили.
Щом мрачните прокоби на троянската ясновидка се сбъдваха, защо да не се сбъднат и хубавите й? — рече си Клитемнестра и побърза да отвори най-после сърцето си за младия Егист, който отдавна я ухажваше.
След като се справи с царицата, Приамовата дъщеря излезе и пред народа.
— Народе на великата Микена — обърна се тя към него на площада, — по волята на боговете сега аз съм и твоя робиня. Ти знаеш още, народе, че аз предсказах гибелта на собствената си Троя и че говоря само онова, което ми доверяват боговете. Не повтаряй, народе на Микена, грешката на троянци, които не ми вярваха и затова бяха победени. Чуй сега какво ми казаха боговете за тебе! Ти имаш един велик цар и една велика царица. Ти ще живееш все по-богато и по-охолно в едно царство, пред което ще треперят всичките му врагове. Чака те много радост и веселие, народе мой!
И народът прие с акламации своята нова пророчица. А имаше и основание да й вярва, защото наоколо наистина цареше радост и веселие. Плячката от Троя още не беше изядена. Доволни бяха от речта на Касандра и в двореца. Дори я помолиха по-често да се явява пред народа, понеже всички добри певци бяха загинали в Троянската война, доблестно поддържайки духа на войската, а по-хитрите от тях още не бяха се върнали.
През деветте години лентяйство под стените на Троя обаче мъжете на Микена бяха се отучили да работят и веселието продължи твърде дълго. По подобие на своя цар, те се затваряха с троянските си робини и гуляеха на поразия. Така придобитото с толкова кръв и мъки бързо се стопяваше, а новото не можеше да се роди, защото нямаше кой да го засее. В ония години именно започна и упадъкът на критско-микенската култура, от която днес толкова се възхищаваме.
Касандра усърдно проповядваше по площадите: