Бях вече разбрал, а с това си възвърнах и самообладанието:
— Сигурен ли сте, че така изглежда жена ви? Я погледнете по-внимателно!
Вместо да се вгледа, той рухна сломено на стола.
— Ох, ще полудея!
— Заплахата е обща — рекох му съчувствено. — Искате ли да пийнете нещо?
— Прощавайте, че така… Но представете си и моето положение — извини ми се той. — Вчера сключихме брак и веднага тръгнахме за Рея, съседния спътник на Сатурн. Там решихме да караме Новата година и медения месец. И да ни се случи такова нещо, точно на нас да се случи…
Пак ме напуши смехът, а не беше за смях работата, истинска трагедия си беше. Едва смогнах да изрека:
— От станцията ли ви дадоха адреса? Къде е сега жена ви?
Той изпъшка повторно:
— Уф, тя не е с неговата половина!
— Каквооо! — изрева Иван във фатерщула. — А къде е?
— Не знам. И на станцията не знаят. Още не се е обадил третият пострадал.
— А жена ви… — не успях аз да формулирам въпроса си, защото под одеялото виждах младите й прелести, но той ме разбра.
— Тя е с чужда женска половина.
— Е, все пак имате поне цяла жена! — дръзнах аз да се усмихна.
— Каква жена бе — проплака и той. — На някаква стогодишна бабичка е половината!
— Леле, майчице! — рекох аз и пак изтичах до тоалетната.
А като се върнах, ме спря викът му:
— Не влизайте!
Влязох, защото се уплаших тоя дивак да не би да е направил нещо на приятеля ми.
— Ей! — извика той и разпери одеялото.
Иван обличаше долната си половина в донесените от Ивон дрехи.
— Стой там! — заповяда ми и тя.
— Я — рекох. — Че откога го е срам да се облича пред мен? Като студенти в една стая живеехме.
— Ей, вие — закани ми се грамадният младоженец и още по-усърдно огъна стената на одеялото около приятеля ми. — Що се правите, че не разбирате? И изобщо какво правите тук?
— Иване — рекох. — Да си вървя ли?
Французойката се уплаши:
— Моля ти се! Тука стой, кой знае какво може да му хрумне на тоя!
— Ще повикам милиция! — заплаших го и аз.
Туристът-младоженец не знаеше, че на Титан няма милиция и въодушевено се съгласи.
— Повикайте веднага! Тя трябва да се пази.
— Коя бе, човече? От кого?
Той не отвърна на въпросите ми, защото друго бе му дошло в главата.
— Моля ви се, хайде елате с мен на Рея! А?
Иван, който тъкмо оглеждаше смешно пременените си в карираните панталони на жена му крака, побърза да ги напъха под одеялото във фатерщула.
— Моля ви! Нали ще дойдете с мен? Хайде! Все пак вие ми принадлежите, на мен принадлежите, макар и отчасти…
Иван го гледаше сащисан, но Ивон се обърна към мен с язвително хладнокръвие:
— Няма ли начин да изгониш от дома ми тоя луд?
— Това за вас се отнася! — рекох му.
— Но защо да съм луд? Нямам ли право…
— Вън — закрещя Иван във фатерщула. — Махайте се! Вън!
— Аааа — рече младоженецът. — Не мърдам оттука! Или ще дойдете с мен, или…
— Или? — наведох се аз над него със свити юмруци, но това си беше чист курназлък. Пък и лекомислие си беше, защото той бе два пъти по-силен от мен, а Иван в тоя си вид едва ли щеше да ми окаже мъжка помощ.
И все пак това му подействува.
— Но аз не мога да я оставя така — отново изплака той. — Всичко може да й се случи.
— Аз ще я пазя — рекох.
— Аха, знам аз как ще я пазите! Изобщо вие не ми обяснихте какво правите тука? Нямате ли си жена, ами… Доколкото знам, на далечните планети не пускат ергени.
— Гражданино — рекох му. — Аз разбирам мъката ви и ви съчувствувам, но това не ви дава право да се държите неприлично. А вие продължавате да тормозите приятеля ми. Той и така е пред самоубийство.
Грамадата скочи обезумял от ужас — изглежда, имаше много живо въображение.
— Та вие ще убиете жена ми!
— Видиш ли, Ивоно — рекох му. — Не посягаш само на себе си, и на друг човек ще посегнеш. А това вече е убийство, не е самоубийство.
— Но какво ще правя? — проплака изтънко приятелят ми.
— Ще чакаме — рекох му бодро. — Това е!
Пък и какво друго можех да му отвърна, какво друго ни оставаше?
За да успокоя младоженеца, повиках жена си. Това го укроти, но пък нея хвърли в една постоянна тревога. Тя непрекъснато се въртеше около Иван и не ни оставяше нито минутка насаме, пък на него сигурно му се щеше да сподели и някоя мъжка приказка с мен. Попитах го веднъж как се чувствува, той рече: Много особено! И му идвали разни не негови мисли в главата и разни идиотски картини, и някакви флуиди пълзели от долу на горе по тялото му… Но не каза какви мисли и какви образи. Та и как да ги каже пред двете жени, които като ревниви тигрици обикаляха около него…