Мълчаха. Нямаха сили дори да се разотидат и да предоставят тежката задача на специалистите. А когато Сик се упъти към прожекционната апаратура, всички удивено го изгледаха.
Сподирен от погледите им, той взе от апаратното шкафче вълшебната бучка от записни кристалчета и я постави в шепата си. Заразглежда я внимателно, сякаш очакваше тя да му издаде тайните на своята цивилизация, обръщаше я на всички страни, докато от нея се отрониха две от мъничките й зрънца. Сик го поднесе близо към очите си.
— Повреждаш я! — предупреди го един от инженерите.
— Нали имаме презапис — отвърна Сик с недопустимо за една космонавтска монада нехайство.
А после извърши и нещо, което бе направо чудовищно. Хвърли двете кристалчета в устата си, замижа, помлясквайки, и съвсем обезумя: с рязко движение счупи цялата бучка, налапа едното й парче.
— Сик — хвърли се към него Сек. — Полудя ли?
— Като знаеш, защо питаш — засмя се Сик. — Много е вкусно. Дръж!
И подаде другото парче на своята разгневена монадна половина. Стъписването на Сек трая частица от секундата, след което той грабна парчето от бучката и го налапа със същата настървеност, преди да успеят да го спрат притичалнте от всички страни членове на експедицията.
Закъснели, те ги наобиколиха в трагическо недоумение, сякаш пред очите им бяха изяли цялата тая загадъчна планета. А вечно скептичният Сек тържествуваше в някаква непонятна им победа.
— Истинско чудо! Колко странен и колко сладък живот! Хайде да слезем за още.
Тогава се чу викът на командирската монада:
— Внимание!
Двете части на командирската монада бяха се изпъвали еднакво строго и еднакво напрегнато. Произнесоха и едновременно с еднаквите си гласове:
— Всички по местата! До пет минути готовност за отлитане! Да се рапортува в командния отсек!
Нареждането извади екипажа от вцепенението му и той светкавично се пръсна по двойки из множеството врати на залата. Само Сик и Сек не помръднаха.
— Защо бе, командире? Връщаме ли се? — запитаха те също едновременно.
— Това на вас ще се обясни по-специално и после — отвърна им командирската монада. — Сега само ми кажете защо го извършихте.
— За да направим и ние като тях нещо алогично! — каза Сик.
— И как се чувствувате?
— Как се чувствуваме, Сек? — обърна се той насмешливо към половината си, знаейки естествено нейния отговор.
— Отлично! — рапортува тя.
— И никакви ли угризения не изпитвате? — мрачно се удиви командирската монада.
— Изпитваме ли угризения, Сек?
— Стига бе, какви ти угризения! — отвърна разпасано Сек.
Командирската монада се опита да ги изгледа пронизително, но самата бе силно объркана, та те си останаха непронизани. Рече:
— Добре. Ако сте още способни за работа, вървете ма мястото си!
— Способни ли сме за работа? — подвикна все така весело и риторично Сик.
— Май че не сме — засмя се Сек.
— Тогава да изчакаме обяснението тук, а? По-уютно е.
— Да го изчакаме, Сик — съгласи се Сек и седна в близкото канапе, потъвайки в щастието на внезапно връхлетялото ги, нечувано и невиждано за една такава мислеща монада единодушие.
Командирската монада също бе мислеща, но очевидно не знаеше сега какво да мисли и гневно напусна залата.
— Добре ли постъпваме, Сек? — поиска да се увери другият, макар да знаеше какво ще му се отговори.
— Много добре. Също като съществата на планетата, от която не ни се иска да си отидем, нали, Сик?
— Точно така! — потвърди Сик и не беше твърде ясно за кое се отнасяше: дали за сходството на поведението им, или за желанието им да останат, но другата част на монадата го разбра по вътрешните канали на тяхната неразкъсваема духовна връзка.
А през това време корабът им извършваше нещо, според тях вече наистина алогично. Той стремително напускаше околопланетната орбита, за да полети обратно към звездата, от която бе дошъл.
Започнах особено предпазливо, защото все още като че ли се боях от тая машина с бухалски очи и тайнствено привлекателен глас — глас на южна мургава сирена, която сякаш натрупваше есе повече гибелни подводни скали в своите уж лекомислени творения.
— Вярвам — казах й — няма да се обидиш, ако ти кажа, че и този не ми харесва. Творецът трябва да бъде откровен поне със себе си, ако не пред другите. Убеден ли си, че си умиваш очите с това съчинение заради предишния гаф? Не усещаш ли, че правиш втори, само че обратен и още по-голям? Какво излиза? Същата или подобна високоразвита цивилизация този път изпада пък в чувство за малоценност пред нас. И защо? От съновиденията на една глупачка! А тоя край?… Признавам, глупостта е заразителна, може би е заразителна и в галактически или дори вселенски мащаб, но ти, мили мой, само глупаци и наивници ли виждаш в тая Вселена? Сик и Сек! Слушай бе, аланкоолу, може всяка цивилизация да си има своите Сульо и Пульо или Сик и Сек, но бъди сигурен, че няма точно тях да прати да установяват контакт с другите цивилизации! Я не пренасяй така примитивно някои наши си земни порядки чак в Космоса! И не ми се оправдавай, че пак си написал разказ-анекдот! С анекдоти тия проблеми не се решават. Не ща анекдоти, да се разберем! А пък ако това ти е изобщо равнището на фантастиката, ще те върна на производителите ти. И окото ми няма да мигне! Защото тая масова фантастика и без тебе достатъчно вече е пренаселила Космоса с всякакви малограмотни простаци и олигофрени…