— Всичко е наред — каза техникът.
— Изглежда, да — рекох. — Прощавайте, че ви разкарвах, но имах полза от вас, повярвайте ми! Значи вие обичате да четете поучителни неща?
— Разбира се. Трябва да е хубаво и поучително.
— Добре, ще се опитам после да съчиня нещо такова във ваша чест. Дори героя ще направя като вас, с вашата професия!
Много дълбоко скрих този път подигравката в думите си, а като се върнах, изпратил го до вратата, викнах на компютъра:
— Чу ли, братче, хората искат хубави и поучителна работи! Сега ще прочета най-напред какво си съчинил от мое име за любовта, а после двамката ще измислим нещо много поучително, нещо глобално поучително — за целия свят и за всички мили техници по света…
Модната тенденция
Опитът увеличава нашата мъдрост, но не намалява нашата глупост.
Миранда възпря бутилката.
— Да ме упоиш ли искаш? Това са нечестни методи. Идваш ли с мен, или не?
Каза го още сравнително весело, но меките й устни се готвеха за познатата му зла гримаса. Той дръпна бутилката от чашата й.
— Какво те е прихванало днес?
— Обратното на това, което всеки път те прихваща, щом сме заедно.
Той още не разбираше поведението й, затова си послужи с най-общото защитно средство.
— Но аз те обичам!
— Не, ти само ме искаш.
— И това те обижда, така ли? Ако ти сега ме поискаш, аз никак няма да се разсърдя. А после като нищо ще дойда с теб и на разходка.
Очакваше тя да скочи, изхвърлена от внезапния си гняв, който правеше мургавото й лице още по-тъмно и го превръщаше в лицето на красива индианка в мига преди да те скалпира (веднъж бе й разказвал за древните индианци, макар сам да не знаеше дали и жените им са си служили със скалпирането), а се случи тъкмо обратното: то омекна, канеше се май и да заплаче.
— Най-много ме обижда тоя твой цинизъм.
— Професионална черта, мила. Когато три десетилетия се занимаваш с нравите на човечеството, не може да не станеш циник, поне като опит да се отграничиш от глупостта. — Той се изтегна на широкия диван от мека светлорозова кожа, сякаш отново демонстрираше своето отграничаване, и додаде предпазливо: — Но, струва ми се, ти тъкмо такъв ме и хареса.
Когато Миранда се събличаше, мургавото й тяло се открояваше неповторимо пикантно върху това светло-розово. Тогава не му беше трудно да види в нея някоя от тънконогите прерийни туземки от старите книги. Но днес тя отказваше да се съблече и също така необичайно продължаваше да потиска своя гняв, който той вече бе се научил да изтърпява.
— И още те обичам, и още те уважавам, но ми е непонятна тая твоя примитивност на чувствата. Диваците ли те заразяват, дето постоянно четеш за тях?
Той изпробва едно закачливо повикване с пръст и тя след кратко колебание приседна по-близо до него. Не се отдръпна и когато уж неволно постави ръката си на бедрото й. Изрече с твърде артистична горест:
— А най-трудно те понасям такъв брутално похотлив. Аз съм романтична натура, мили, не го ли разбра досега? Какъв си ми ти антрополог и етолог, и изкуствовед и не знам какво още, като едно толкова просто нещо не можеш да разбереш? Нужни са ми повече нежности, милувки, красота, да ме изведеш на разходка, да ми подариш една звезда… А ти, между две лекции или две страници на някой древен ръкопис: Ела, Миранда, че ми трябваш!…
Той извърна глава, за да избяга от страдалчески разширените й зеници; там и сега гореше оня тъмен огън, който все така силно разпалваше поотслабналите му с възрастта страсти. Но явно нещо бе се променила — у нея, не у него. Какво повече искаше? Красота й трябвало. По-красива обстановка от тая тук едва ли някой можеше да й предложи, защото тя сама си я създаде.
Нашумял през последните години по холовизията — неговите остроумни и забавни беседи из историята на човешките цивилизации бяха сред най-гледаните предавания, а съответно и сред най-добре платените — твърде продуктивен интелектуалец, той не жалеше банковата си сметка. Миранда пък не искаше да има в жилището му нещо, до което се е докосвала нейната предшественица, и двамата обзаведоха своето гнездо за любов точно по нейния вкус — свръхлуксозно и красиво. Романтичка! До завчера вилнееше на тоя диван, ненаситно изобретателна в любовните игри и твърде безогледна в изискванията си към него, забравяйки, че той е почти два пъти по-стар от нея, а сега изведнъж — разходки и звезди! Става ли се за три дни — толкова не бяха се виждали — романтичка?