Не й го каза, защото вече наистина щеше да я обиди. Основна повеля на днешното общество си оставаше взаимоуважението и пълното равенство между половете. Щом й е скимнало днес да бъде романтичка, нека си бъде, тя поне лесно сменяше настроенията си. Утре като й омръзне, пак ще си стане буйната праправнучка на индианския вожд — за каквато бе я обявил и в която роля тя бе си се харесала. Индианките били ли са романтички? Едва ли! Романтик ставаш, когато спиш на ей такъв диван, а не върху голата земя или върху бизонска кожа, пълна с бълхи. Ако някой от двамата е романтик, това всъщност е той. Защо иначе ще търси постоянно у днешните си познати чертите на жени от древните народи, които все още по юношески го привличаха? И не че си нямаше трезва, иронично дистанцирана преценка за миналото и хората в него, а защото му се струваше, че в ония слабоцивилизовани времена на мъжете все пак им е било по-лесно с техните жени.
— Защо мълчиш, защо не се защищаваш? — подкани го тя.
— От коя галактика искаш да е звездата, индианче мое? — потърси той едно шеговито помирение и погали дългите й черни коси, които обичаше, защото бяха естествено гъсти и естествено черни. Убеден бе, че я погали романтично.
Миранда се оживи в радостна готовност и той веднага обхвана раменете й, за да я привлече към себе си, но тя не разбра, че той искаше само да я прегърне романтично, та отново се задърпа. Улови лявата му ръка с един от ония внезапни и страстни пориви, които всеки път го очароваха, изви я и поднесе вътрешната част на хронометърната гривна към очите му.
— Ето виж се! Виж се какво представляваш! И адреналинът ти е в горната граница, и кръвното, и надбъбречната жлеза, и… всичко!
Той посъзерцава усмихнато миниатюрните индикатори на медицинската гривна. Тя не само носеше часовник с вградения в него компютър, но чрез пулса, чрез топлината, чрез биотоковете и кой знае по какъв още начин отчиташе постоянно основните ти физиологически параметри и при опасност за здравето тихичко сигнализираше, канейки те да потърсиш лекаря. Ако ти не го потърсиш, ще те потърси пък той, защото кодовият сигнал на вградения предавател отиваше едновременно в регистрационния компютър на най-близката поликлиника, който пък неумолимо издирваше адреса ти. В този свръххуманен век всеки човек получаваше задължително такава гривна, щом навършеше петдесет години.
— Но това е естествено. Има си хас точно пък надбъбречната ми жлеза да престане да работи, когато лежиш така върху мен.
Тя не прие и шегата му с жлезата, която подхранваше либидото у човека, днес не приемаше никакви шеги.
— Може и да е естествено, но не те искам такъв. За тебе любовта е само възстановяване на хормонния баланс. Човековед! Толкова да не знае какво става в душата на една жена! — поднесе му тя връхчето на показалеца си.
Той посегна към него и Миранда побърза да се изправи.
— Но какъв ме искаш? Кажи го, да се разберем човешки!
— То не става с искане, скъпи. — При краткотрайните им кавги Миранда винаги минаваше от «мили» на «скъпи», но сега го каза почти нежно. — То става с чувствуване.
Тя вървеше вече към вратата с някаква също нова и чужда на темперамента й походка: леко провлечена, себепоказващо се бавна, така пристъпваше наспала се котка, малко преди да се протегне. Явно му играеше някаква игра и той най-после се ядоса.
— Хей, ти да не би да слушаш любовните напътствия на Дупса?
Тя пак не реагира на подигравката му по обичайния си начин, поспря се, отвърна през рамо без всякаква ирония:
— Не е зле да ги слушаш и ти, мили. Любовта също е наука, която трябва да си се изучи. Вечер ги предават, в девет часа, по петдесети канал, всеки вторник.
А ето че му се и усмихна за довиждане с невероятна за нея преданост! Той скочи подире й, но Миранда избяга. Лесно би могъл да я настигне — тя живееше само три етажа по-горе и обикновено не вземаше асансьора, но доброто възпитание не позволяваше да задържиш една жена, щом е решила да си отиде.
Какво ставаше с нея? Той й подхвърли това, за да я подиграе, а като че ли улучи. Нима тя, прелестната и умна присмехулница, бе се увлякла по тия предавания, които нашумяха преди години под смешно претенциозното заглавие «Съвременната книга на любовта»? Той още оттогава се канеше да види какво общо има тази съвременна «книга» с древноиндийската Кама Сутра, която бе чел на младини, но все пропускаше в залисията си, пък и като всеки сериозен интелектуалец презираше тази институция, чиито инициали — ДУПС — означаваха домове за укрепване на психиката. Приемаше съществуването им със същото снизхождение, както приемаше съществуването на хилядите хобистки съюзи и сдружения — в едно добре устроено общество всеки трябва да намира начини да прекарва свободното си време; та тия дупсове сигурно също са необходими някому, чийто мозък е ленив, а чувствата достатъчно похабени от преизобилието на удоволствия в тоя свръххуманен век, но щом и жена като Миранда се заслушваше в предаванията им, нещата изглеждаха обезпокоителни. А ако една жена, наближаваща трийсетте, и един мъж, попрехвърлил петдесетте, тепърва ще почват да се учат на любов, нещата ще бъдат и комични.