ВИСОКИ, ТЪНКОБЕДРЕНИ, С ТЕСЕН ХАНШ И СРЕДНОГОЛЕМИ ГЪРДИ; МУРГАВО ЛИЦЕ, ЛЕСНО ПРОМЕНЛИВО В ОТКРОВЕНИТЕ СИ РЕАКЦИИ, МАЛКИ НЕЖНИ УШИ, ТЪМНИ ОЧИ СЪС ЗАТАЕН ОГЪН В ТЯХ. СИЛНО РОМАНТИЧНИ, ОБИЧАЩИ МУЗИКАТА И ПРИРОДАТА, ПОНЯКОГА КАПРИЗНИ, НО В ЛЮБОВТА ВИНАГИ ПОКОРНИ ДО МАЗОХИЗЪМ…
Ставаше съвсем идиотско! С подобен жаргон модистите рекламираха новосъздадените облекла, само че тук се зъбеше нещо доста обидно за човека. А защо? Ако жена ти или любимата ти се е случила с големи уши, пък ти копнееш за малки, тук лесно и безобидно ще удовлетвориш комплекса си. Впрочем малките уши май във всички общества са си били модерни…
Мисълта му се шегуваше, но зад нея и мимо волята му вече се оформяше представата, че оттатък, на розовия диван, можеше след малко да легне със затаения в очите си огън една покорна до мазохизъм мургава хубавица. Трябваше ли да я прогонва? Нима не е стара истина, че без личен опит голата научна осведоменост никога не ти дава достатъчна основа за точни разсъждения и становища? Оставаше тогава да се избере и конкретният модел. Само че… нека да е нещо друго тогава! Тая модна тенденция премного му напомняше за Миранда, макар тя никак да не затаяваше огъня в очите си, а пък покорството да й бе съвсем непознато.
Този път обаче холографските плаки затрепераха между пръстите му като току-що открити древни ръкописи с неизмерима научна стойност. Е, не така! Така цяла нощ нямаше да му стигне да направи избора си. А дали не се поръчваше и направо: «Моля, пратете ми там някоя, все едно каква е!» Едва ли. Сигурно и поръчките се приемат от компютри, а те не са като хората, не се примиряват с «какво да е», на тях са им нужни точни данни. Слушай, учен си най-после, скара се той на себе си, ще се заемеш ли сериозно с проблема или не? Тогава не си играй на иронии и на превъзходства, все едно, няма кой да те чуе! Бъди обикновен мъж, който тази вечер иска да изживее нещо необикновено, което животът не му предлага, защото за какъв дявол иначе ще прибягва до тая институция!
Красавиците продължаваха да потреперват в ръката му — сякаш от страст или страх, но престанаха да го заслепяват. Колкото и странно да бе, нито една като че ли не отговаряше на сезонната тенденция. Твърде различни бяха по цвят, структура и себеизражение. Демокрацията ли си казваше думата тук — за всекиго да има по нещичко, правото на интимно свободен избор? А това ли е пък неговият личен вкус, това ли именно жадува подсъзнанието му?
Бе се усетил истински заинтригуван само от няколко тъкмо обратни на препоръчаната тенденция образа: светлокожи лица без предразполагаща мекота, ту властни или надменни към околното, ту спокойно усмихнати, ту отрешено затворени в себе си. Някои от тях приличаха на лица от много древни картини, всепогълнати от непознат му вече начин на живот. Такива лица или те възпират, или те амбицират да привлечеш вниманието им, да сломиш тяхната съпротива, да ги приземиш — една амбиция, която всъщност е само външен изказ на подсъзнателния ти стремеж да им се подчиниш, да им служиш, както пажът служел на своята царица.
По време на студентството си той бе мечтал ту за индианка, ту за египетска принцеса, ту за Афродитата на Ботичели или за туземка от някогашната Малайзия и все още не можеше да реши коя от старите човешки раси е била най-хубавата. Едно е обаче естетически сравняващото съзерцание, съвсем друго — изборът на жена за целуване. Този ли тип желаеше наистина сега? Та той не само обича, той и ненаситно още харесваше своята мургава и тънкобедрена Миранда, тя все още бе за него свободолюбивата и непокорна дъщеря на индианския вожд! А ето че тук като че ли вече е на път да се влюби! Нима и у него живееше просташката потребност от разнообразие?
Тя имаше величествено извито чело, големи неопределени в цвета си очи, които не те забелязват, защото си твърде нищожен за тях, тъмнозлатиста коса, вдигната в старинен кок, за да открие не по-малко гордо извисената ослепително бяла шия. Гърдите й, млечно-бели, бяха пищни и обли — гърди за кърмене, не за любов. С такива гърди над тънката снага са рисували древноиндуските художници своята богиня-майка. След другите рекламни глупости под босите стъпала на краката й пишеше още: «Труднодостъпна, изисква повече усилия, за да разтворите душата й, но тогава над вас ще се разрази един ураган от страсти, който вие единствен ще сте отприщили, ще сте спечелили за себе си.»