Выбрать главу

Продукти нямаше да взема, защото далечното минало на Земята предлагаше храна в изобилие, та в багажния сандък на трансмутатора първи влязоха две скорострелни автоматични пушки, няколко пистолета и ловджийски двуцевки с оптични мерници. Тези оръжия обаче имаха друга основна задача — не добиването на храна. Муницията им, разбира се, все щеше да свърши някога, затова към тях той добави още четири великолепни спортни лъка, олимпийски стандарт, със съответното количество стрели, няколко нечупливи пластмасови копия и къси духателни тръби, които изстрелваха пернати стрелички, намазани със светкавично парализиращата, иначе безопасна за човека, ако се приема през устата, прочута отрова кураре. Достатъчен трябваше да бъде запасът естествено и от ветроупорен кибрит, от стоманено-кремъчни огнива, от някои съвсем прости инструменти, като ножове и секири.

Не толкова практическата страна и сравнително малкото място в трансмутатора затрудниха изобретателя в избора му. Повечето вещи, без които днешният живот ни се струва немислим, пренесени в миналото, веднага биха придобили съвсем друго нравствено и философско значение. Ето защо той си позволи да натовари в по-голямо количество само средства, без които оцеляването му би било опасно застрашено — освен оръжията, само още лекарства, предимно дезинфекциращи препарати, антибиотици и антиалергетици, които да помогнат на организма му да се приспособи към чуждата, твърде агресивна природа.

Доста време му отнеха още придобиването на някои медицински познания, профилактичното заздравяване на зъбите и отстраняването на апендикса. Иначе Светов притежаваше безупречен организъм, защото успоредно с конструирането на трансмутатора, безжалостно закаляваше тялото и духа си за тежкия живот, към който щеше да се отправи. След операцията трябваше да се заеме вече и с най-трудната част на подготовката — избора на спътница.

Той често бе правил опити да си представи жената, която щеше да тръгне с него към миналото на планетата, но това бяха повече мечтания на един отчаяно самотен мъж, а не трезви преценки на качествата, необходими за такава историческа мисия. Зае се да наблюдава внимателно тия същества, от които с презрение бе странял досега, обмисляше и съответния подход към бъдещата си избраница, защото естествено не можеше да й каже направо: Виж какво, мила, имам у дома една машинка на времето, би ли напуснала заедно с мен този отвратителен свят?

Започна да разговаря с момичетата от квартала, с които досега бе разменял само бегли поздрави. Заглеждаше се и в жените по улиците или в бакалницата, където пазаруваше. Те, разбира се, веднага започваха да кокетничат, защото го знаеха като макар и саможив, но възпитан, порядъчен, а най-вече добре печелещ мъж. Някои открито започнаха да му се предлагат, усетили, че той си избира съпруга.

Съзнателно лишавал се от женска ласка до завършването на трансмутатора, Светов лесно се обърка пред всичките тия изкусни съблазни, с които съвременната жена насочваше към себе си мъжките желания. Няколкото опита за сближаване с тази или онази, сторила му се подходяща, едва не го отчаяха. Глупави, лекомислени и развратни — такива ги видя той отблизо. А освен това — разглезени и болнави; те непрекъснато се оплакваха от главоболия, от пълнотата си или от някакви, изглежда модерни, неврози; хапчетата бяха също така не отнимаема част от съдържанието на чантите им, както гримовете и дезодорантите. Всъщност това не беше учудващо: какъвто е светът, такива естествено ще бъдат и жените в него. Отчайващото бе, че въпреки оплакванията си те съвсем не намираха този свят за отвратителен.

Нима нямаше в него поне една, която да е съхранила здравето си и прежните добродетели?

Светов обиколи и близките села, посещаваше дори неделните служби в черквите. Напразно! Ако добродетелите се намираха сред набожните бабички, здравето пък шеташе в оборите, умът обаче отсъствуваше и от двете места. А той търсеше жена, която да е и здрава, и умна, и добродетелна. Очевидно се налагаха компромиси в оценъчната му система. Младостта и здравето трябваше да си останат непоклатимо на първото място, хубостта спокойно можеше да мине назад, умът и моралът обаче, както обикновено, се хващаха гуша за гуша. Ако дадеше преднина на ума, щеше да пренесе с машината на времето и съвременната нравствена разруха. Предпочетеше ли морала, положението не ставаше по-добро — една добродетелна глупачка щеше да направи не по-малко поразии.

Най-неочаквано Сам К. Светов намери нужното му тъкмо в оная сфера на днешното общество, която смяташе за връхна точка на упадъка — в сферата на развлеченията, на така наречения шоу-бизнес. Той бе започнал да се заседява и пред телевизора — това най-дяволско превъплъщение на съвременния грях, та да изучи на спокойствие поведението и фигурите на повечко жени. Макар това да бяха артистки, говорителки или разни лицемерни общественички, то по линията на отрицателния отбор щеше поне да разбере от какво да се пази. Така един ден той попадна на предаване за прочутата каскадьорка Еда Вимер.