Сега или никога.
Гуен задейства таланта си и се съсредоточи върху енергията от сънищата на Райли. Откри дължините на вълните и го изпрати в състояние на транс. После го последва в капана, който беше създала за него.
Огледалата още се издигаха около тях, но сега изглеждаха като отворени врати, висящи над бездънно море, пълно с мъгла. Върховете на кристални планини пронизваха мъглата. Това беше място, където никой не можеше да оцелее.
Ужас и паника се изписаха на лицето на Райли. Той отиде до най-близката врата и надникна надолу към бездънната шир от лед и мъгла.
— Къде сме? — попита той задъхан. — Какво става?
— В съня ти — каза Гуен. — Аз го създадох специално за теб.
— Това не е възможно!
— Вярно е, че обикновено се нуждая от физически контакт, за да накарам някого да премине в полето на съня — спокойно заговори тя. — Но огледалният мотор променя всичко. Той засилва таланта ми. Това беше замисълът на Евалин, когато го проектира.
Трескавата възбуда отново пламна в очите на Райли.
— Значи засилва и моя талант.
— Не — отвърна Гуен. — Не работи по този начин. Настроен е към моята енергия, не към твоята.
Духовете на Евалин и Луиз се появиха в две от отворените врати.
— Крайно време беше да го доведеш тук — каза Евалин.
— Чакахме дълго.
— Съжалявам, че ми отне толкова време — извини се Гуен. — Нещата се усложниха.
— Но знаеше, че едно парче от пъзела липсва, нали? — попита Евалин.
— Да, знаех.
— Мислех, че никой не може да убие демона — обади се Луиз.
— Вече го няма — успокои я Гуен.
— Казах ти, че си вещица като мен — продължи Луиз.
— Но сгреших. Ти си по-силна, много по-силна.
— Какво става? — попита Райли. — С кого говориш?
— С духовете на Евалин и Луиз. Не ги ли виждаш?
— Не. — Райли започна да се поти. — Но там има нещо. Какво е то?
— Трудно е да се каже. Виждаш образи от собствените си кошмари. Не знам точно как ти се явяват на теб, но за мен сънят ти е коридор от отворени врати, които се носят във въздуха над океан от мъгла. Над мъглата се виждат острите назъбени върхове на кристални планини.
— Да, да, точно това виждам в момента.
— Отлично. Това означава, че имам добър контрол над халюцинацията ти. Този мотор е наистина удивителен.
— Накарай ги да изчезнат.
— Не — каза Гуен. — Ако го направя, ти ще ме убиеш.
— Не, няма да ти направя нищо, кълна се.
— И Зандър каза така. Но той беше лъжец. Като теб. Явно се предава по наследство. Единственият начин да се отървеш е, като побегнеш. Това направи Зандър.
— Къде?
Тя махна с ръка.
— Избери си врата, която и да е.
— Не! — изпищя Райли.
— Ти избираш. Няма изход оттук. Сега си тръгвам. Това е твоят сън.
Гуен мина през най-близката врата и отново се върна в реалността на лабораторията, право в ръцете на Джъдсън. Всъщност попадна в едната му ръка, помисли тя. В другата той държеше пистолета си.
Усети отъркване на козина до краката си. Макс мина покрай нея и скочи в огледалния лабиринт. Тя не знаеше какво видя халюциниращият Райли, когато се появи котаракът, но предположи, че е било нещо ужасно.
Райли започна да пищи.
— Какво му направи? — попита Джъдсън и погледна огледалния мотор.
Тя се извърна, без да се отделя от прегръдката му, и погледна блестящия светещ лабиринт. Райли беше изчезнал в лабиринта от пропити с енергия огледала.
— Изпратих го в състояние на сън и го оставих там — прошепна тя. — Същото, което направих със Зандър Тейлър. Единствената разлика е, че този път Райли побягна към средата на лабиринта, а не навън към реката.
— Той бягаше от Макс.
Райли продължи да пищи сякаш цяла вечност. После отекна изстрел. Писъците спряха.
Гуен чу първия остър звук от чупещо се стъкло след миг. Огледалата започнаха да треперят, сякаш имаше земетресение.
— Макс! — извика Гуен. — Макс, ела тук. Моля те. Трябва да излезеш оттам.
За нейна изненада и огромно облекчение котаракът се измъкна от лабиринта.
— Слава богу! — Тя го вдигна на ръце.
Треперенето се засили и стана по-зловещо. Звукът от разбиващо се стъкло отекна в сърцевината на мотора.
Джъдсън дръпна Гуен и Макс настрана от дъжда от счупени стъкла. Пред очите им моторът се саморазруши.