Гуен гледаше неколцината мъже, които използваха сложни лъскави машини, за да изкопаят и отстранят последните скали и отломки от входа на пещерата. Всички машини и инструменти носеха логото на „Копърсмит“. Същото лого се виждаше и на каските, предпазните очила и униформите на работниците.
Нишки от енергия се изплъзнаха от входа на пещерата. Те накараха Гуен да настръхне. Тя знаеше, че и четиримата усещаха бриза от парапсихична енергия. Работниците при входа бързо се отдръпнаха назад.
— Вътре, в това тясно пространство, се е натрупала толкова енергия, че всички я усещат — каза Илайъс тихо. — Дори и работниците, които нямат специална чувствителност.
Един от мъжете се отдели от групичката и приближи до него.
— Мисля, че вътре е имало някакъв газ, шефе — каза той. — Не съм сигурен с какво си имаме работа. Да се обадя ли да изпратят оборудване за проверка? Могат да ни го доставят от офиса в Аризона за един ден.
Илайъс погледна Джъдсън.
— Ти решаваш. Ще продължим ли сега, или ще изчакаме, докато измислим как да понижим нивото на енергия в пещерата?
— И двамата знаем, че няма начин да се понижи нивото на паранормалната енергия — рече Джъдсън. — Но мисля, че мога да го издържа. Проблемът може да дойде от зарята вътре. Ако още гори, никой няма да успее да влезе. В такъв случай можем просто да затворим входа, за да е сигурно, че никой няма да влезе в пещерата. Ще отида да погледна.
— Ще дойда с теб — каза Ник. — Харесват ми места със силна енергия. Действат ми възбуждащо.
— Леле, какъв шок! — възкликна Джъдсън. Той тръгна към входа. — Да вървим.
Гуен се притесни.
— Чакай, може би трябва да го обмислим, преди да се втурнете в пещерата…
Но Джъдсън и Ник вече крачеха натам и се преструваха, че не я чуват.
— Не се тревожи — успокои я Илайъс с тих глас. — Няма да направят нещо глупаво. Поне така мисля.
— А ако все пак направят? — попита тя.
— В такъв случай двамата с теб ще трябва да влезем и да ги издърпаме навън от проклетата пещера.
— О, да! Точно така.
Те видяха как Джъдсън и Ник взеха някакво оборудване и изчезнаха в пещерата.
— Е, не изтичаха веднага навън, значи не са попаднали на нещо, което не могат да понесат — отбеляза Илайъс.
Гуен оглеждаше машините и екипа от работници. Не беше експерт, но й се стори, че наоколо стоят много повече хора, отколкото бяха нужни за работата.
— Наистина ли това е набързо организиран проект? — попита тя. — Впечатлена съм. На този малък остров има огромна бюрокрация. Не трябват ли обикновено дни, седмици и дори месеци, за да се получат нужните разрешения за подобни изкопни работи?
Илайъс изсумтя.
— Не и когато наемеш местни работници, платиш доста пари на местни фирми и подкупиш правилните хора по веригата. Ще се изненадаш колко бързо може да се придвижи подобен проект.
— Много сте добър, господин Копърсмит.
— Дано да е така. — Той замълча. — Но този проект беше съвсем лесен.
— А ако уреждането на документите не се беше получило толкова гладко, щяхте да долетите с малка армия от лични телохранители, нужното оборудване и работници, за да отворите входа на пещерата.
— Разбира се — потвърди Илайъс.
— Понеже знаете, че Джъдсън трябва да се върне вътре.
— Да. — Илайъс огледа входа на пещерата през слънчевите си очила. — От начина, по който ми обясни по телефона, разбрах, че за него е много важно да се върне вътре.
— Да. Така е.
Илайъс погледна Гуен.
— Джъдсън изглежда много по-добре, отколкото когато се върна от този остров.
Тя си спомни горещата енергия, която гореше в аурата на Джъдсън вечерта, когато се бяха запознали на вечерята в Сиатъл.
— Да. Сега той е добре.
— Благодарение на теб.
— Не. Джъдсън се нуждаеше от време, за да се възстанови след тежкото изтощение от преживяното тук.
— Но ти си помогнала на този процес. Двамата с Уилоу няма да забравим какво направи за Джъдсън. Семейството ни ти е длъжник. Ако някога се нуждаеш от нещо, просто ни кажи.
Гуен се усмихна, трогната.
— Благодаря, господин Копърсмит. Но тази услуга вече е отплатена. Джъдсън ми помогна да приключа с онази незавършена история в Уилби. Сега сме квит, повярвайте ми.
— Добре. — На грубоватото му лице се изписа задоволство. — Уилоу казва, че така е по-добре.
— Права е — съгласи се Гуен. — Така всеки е свободен да продължи напред.