— Да. Уилоу твърди, че не е добре една жена да се тревожи, че мъжът е влюбен в нея, защото го е спасила от кошмарите му. Според нея за връзките е важно жената да знае, че е намесено нещо по-дълбоко и трайно.
Гуен затаи дъх.
— Съпругата ви е мъдра жена.
— Така е. — Илайъс я погледна през слънчевите си очила. — И аз не съм глупав.
Гуен се засмя.
— Никой не ви е нарекъл глупав, господин Копърсмит.
— Джъдсън е влюбен в теб.
Тя се обърна да погледне към пещерата.
— Много е рано, за да се каже.
— Не и за един Копърсмит. Въпросът е дали ти ще разбиеш сърцето му?
Тя се изчерви.
— Наистина не мисля, че сега е времето или мястото да говорим за тези неща.
— Не се сещам за по-добро време и място. Въпросът е съвсем прост. Ще разбиеш ли сърцето на сина ми?
— Господин Копърсмит, за бога…
— Уилоу казва, че ако се каниш да разбиеш сърцето му, трябва поне да е заради добра причина, а не заради някоя погрешна.
Гуен усети, че започва да се ядосва.
— Ако приемем, че наистина съм в състояние да го направя, в което силно се съмнявам, каква би била погрешната причина да разбия сърцето на Джъдсън?
— Да го направиш, защото смяташ, че е за негово добро — каза Илайъс. — Най-ужасната причина на света.
Тя замръзна.
— Но ако той не е наясно със себе си…
— Няма такова нещо като Копърсмит, който не е наясно със себе си. — Илайъс млъкна и насочи вниманието си към пещерата. — Ето ги, излизат. Не изглежда да са се изпържили вътре.
Гуен проследи погледа му. Джъдсън и Ник се появиха от пещерата. Тя веднага задейства сетивата си и огледа аурите им. И двамата изглеждаха нормално — поне доколкото можеха да изглеждат нормално аурите на двама души със силни таланти, помисли си тя.
— Те са добре — съгласи се тя.
Джъдсън свали каската и сложи слънчевите си очила. Тръгна към Гуен и Илайъс. Ник го последва, ухилен от въодушевление.
— Вътре още има силна енергия. Като някаква екстремна атракция е.
Илайъс погледна Джъдсън.
— Намери ли нещо?
— Може би. — Джъдсън вдигна предмет, който изглеждаше като фенер. — Това е оръжието, което Сполдинг използва срещу мен. Ще накарам Сам и техниците да го огледат.
Гуен се разочарова.
— Но това не е, което търсеше в съня си.
— Не е — потвърди Джъдсън. Той бръкна в джоба си и извади къс хартия. — Ето кое дойдох да намеря.
— Какво пише на него? — попита Илайъс.
— Мисля, че е име на фирма и градът, където се намира тя — каза Джъдсън. — Някой от вас да е чувал за „Джоунс и Джоунс“ в Скаргил Коув, Калифорния?
45.
Гласът от другия край на линията прозвуча като ниско, зловещо ръмжене на мечка.
— Фалън Джоунс — каза мечката. — Кой сте вие и откъде имате този номер?
— Казвам се Джъдсън Копърсмит — представи се Джъдсън. — Получих номера от един човек, който е много добър в издирването на информация в интернет.
Ник се усмихна и отпи от бирата си.
Последва кратко мълчание отсреща.
— Копърсмит като в „Копърсмит Майнинг Кампъни“? — попита Фалън Джоунс. Звучеше заинтригуван.
— Да. И също като в „Копърсмит Кънсалтинг“ — поясни Джъдсън.
— Не съм чувал за „Копърсмит Кънсалтинг“.
— Малка фирма сме — отвърна Джъдсън. — Специализирана в парапсихични разследвания. Нещо като „Джоунс и Джоунс“.
— Така ли? Доста такива агенции има на пазара. Повечето са мошеници.
— Ние сме различни — отвърна Джъдсън. — Като вас. И между другото ние също не сме чували за „Джоунс и Джоунс“. Но трябва да поговорим.
— Защо?
— Обаждам се от един малък остров в Карибско море. От една подводна пещера извадихме останките от тялото на мъж, на име Даниел Паркър. Бил е убит преди малко повече от месец. Оставил е съобщение за този, който го открие, къс хартия, на който пише името на фирмата ви.
— Прав сте — каза Фалън Джоунс. — Трябва да поговорим.
46.
— От тази агенция „Джоунс и Джоунс“ изпратили Даниел Паркър да работи под прикритие в друга тайна държавна агенция, свързана с разузнавателната общност — обясни Джъдсън. — Изчезнал без следа преди повече от месец. Джоунс каза, че го проследили до някакъв карибски остров, но не този. И оттам следата се губела.
Ник се взираше в екрана на компютъра си.