— Той е бил в армията известно време — обади се Ник.
— Служил е десет години.
Джъдсън се усмихна.
— Вярвам… Не всеки може да се измъкне безнаказано, след като е нареждал на един куп роднини и цялото население на острова какво да правят и как да го правят. Между нас казано, Жерар истинското му име ли е?
— Няма да издам — отвърна Ник. Той отпи от шампанското си. — Заклех се, че ще пазя тайна по този въпрос. Виж, ако искате да обсъдим татуировките му…
— Не — прекъсна го Джъдсън. — Не искам.
— Жалко — тежко въздъхна Ник. — Истинско произведение на изкуството са.
— Мисля, че е време да сменим темата — заяви Гуен решително. — Независимо от татуировките и името, Жерар организира разкошна сватба. Разбира се, помага и това, че Аби и Сам са родени един за друг. Виж ги как се гледат в очите. Дори и оттук се усеща добрата енергия.
Валсът завърши бавно и елегантно. Тълпата аплодира, когато Сам целуна Аби. После внезапно музикантите смениха темпото, сигнал, че гостите са поканени на дансинга.
Ник остави чашата си със сериозна решителност.
— Ако ме извините, ще отида да поканя Жерар на танц. Той сигурно ще ми откаже, защото има отговорности като сватбен агент.
— Предай му от мен, че на сватба на Копърсмит всички трябва да танцуват — посъветва го Джъдсън, — включително и сватбеният агент.
Ник му отправи блестящата си усмивка.
— Благодаря. Ще го направя.
Той тръгна през тълпата.
Джъдсън хвана Гуен за ръката.
— Ще танцуваш ли с мен, любов моя?
— Разбира се. — Тя го поведе към претъпкания дансинг. — Дори ще ти обещая да не се намесвам в сънищата ти, докато танцуваме.
Той я придърпа в обятията си.
— Ти си добре дошла в сънищата ми по всяко време. — Прегърна я по-силно. — Обичам те, Гуен.
— Обичам те, Джъдсън.
Кристалът от мината „Феникс“ на ръката му пламна от светлината на лятното слънце и огъня на любовта.