— Не. — Усмивката му беше ледена, а очите му горяха. — Не се тревожи, ти ще минеш по тарифата за роднини и приятели. Това означава, че няма да плащаш за допълнителните услуги като тази да се погрижа убиецът да бъде арестуван. Ще ги получиш безплатно.
— О, благодаря. — Беше готова да избухне, но се овладя. Напомни си, че нямаше други варианти за хора, които да проведат разследването. — Какво точно предлагаш да направим като начало?
— Според „Парапсихични разследвания за глупаци“ първата стъпка е да се посети местопрестъплението. — Той погледна часовника си. — Ще направя това по-късно тази вечер, когато мога да вляза вътре, без да ме забележат.
— Няма защо да се прокрадваш в къщата. Ключовете са у мен.
— Е, това със сигурност ме улеснява. Може ли да попитам защо имаш ключове от къщата на жертвата?
Гуен се напрегна.
— Евалин нямаше много приятели. Тя прекара живота си в изучаване на паранормалното.
— Което не е доходоносна кариера, освен ако не си шарлатанин ясновидец.
— Точно така — съгласи се Гуен. — Но все пак имаше някаква собственост и е оставила всичко на мен.
Джъдсън повдигна леко вежди.
— Този случай става все по-интересен с всяка изминала минута. Осъзнаваш ли, че в някои кръгове фактът, че си единствената наследница на Болинджър, може да се възприеме като мотив за убийство?
— Повярвай ми, тази мисъл вече ми мина през ума, и то повече от веднъж.
5.
Джъдсън влезе в стаята си на третия етаж и хвърли черната пътна чанта на табуретката до голямото легло. Едно нещо беше пределно ясно: нищо не се беше променило в реакцията му спрямо Гуен. Когато я видя в чайната, изпита същия прилив на сексуално желание, същата дълбока тръпка, които се бяха стоварили върху него преди месец, при първата им среща в Сиатъл.
В онази вечер тя беше поразила сетивата му като наркотик. Днес беше изпитал същия опияняващ шок.
Нещо повече, този път реакцията му беше още по-силна, може би защото не беше спирал да мисли за нея през изминалия месец.
Тя е висока за жена, но точно подходяща на ръст за мен, мислеше си Джъдсън. Беше привлекателна, но не като момичетата от кориците на списанията. И имаше страхотно силно въздействие върху него.
Носеше тъмната си коса на спретнат кок на тила, което подчертаваше кралския й нос, високото чело и дълбоките, пронизителни очи на вещица.
А това веднага извикваше очевидния въпрос: къде беше мъжът в живота й? Според Сам и Аби в света на Гуен нямаше такъв, ала твърдението им изглеждаше малко вероятно. Кого трябва да убия, за да станеш моя, Гуендолин Фрейзиър?
Старите дъски на пода изскърцаха под нозете му, когато прекоси стаята. Странноприемницата беше от края на деветнайсети век. Според черно-белите снимки на стените сградата беше изникнала като частно имение. Богатият търговец на дървесина, който я построил, я използвал като лятна къща, където да посреща гости и бизнес партньори.
Джъдсън спря до прозореца, за да проучи гледката. Реката се виждаше през гъстата гора. От мястото, където се намираше, водопадите не се забелязваха. Замисли се за това, което беше успял да научи за събитията преди две години. Първите два смъртни случая настъпили през по-малко от три седмици. Гуен открила и двата трупа. Няколко дни по-късно Зандър Тейлър паднал във водопадите, очевидно самоубийство. Гуен и този път се обадила на 911.
Всичко беше много неясно. Открояваше се единствено фактът, че мистериозните смъртни случаи, отнели живота на трима от участниците в изследователския проект на Болинджър, бяха секнали след смъртта на Тейлър. Според Сам оцелелите участници в проучването бяха все още живи. Поне до тази сутрин.
А сега водещата проекта беше мъртва. И отново Гуен Фрейзиър беше открила тялото.
Джъдсън продължи да се взира в гъстите гори отсреща. В планините на Орегон все още имаше много диви места. Всяка година хора тръгваха на походи в тази част на Тихоокеанския северозапад и изчезваха завинаги. Суровият терен осигуряваше безброй скривалища за всякакви хищници, включително и за опасни хора. Един престъпник би могъл да извърши убийство и после да изчезне в горите за толкова дълго, колкото поискаше.
Обърна се с гръб към прозореца и бавно свали пуловера си. Отвори кожената чанта, извади чиста риза в малко по-различен нюанс на сивото, взе несесера си с тоалетни принадлежности и влезе в голямата, декорирана във викториански стил баня, за да се освежи. Не беше свикнал да работи за частни лица, но предполагаше, че е желателно да бъде спретнат. Поне беше сигурен, че това бе от значение за клиент като Гуен. Долу в чайната тя беше заявила недвусмислено, че я глождят съмнения за таланта му и неговата ангажираност към случая. Най-добре беше да се заеме за работа, преди тя да го е уволнила.